Те са на възраст между 15 и 23 години - 24 младежи, дошли от целия свят. Родени са във Франция, Мароко, Алжир, Русия, Италия, Колумбия, Израел, Ливан. Дошли са на специална ваканция в лагер на около 20 километра от Париж, пише "Le Figaro". Какво е общото между тях? Всички са били преки или непреки жертви на терористични актове.
Някои са били физически ранени в атентатите. Такъв е случаят със Сефора и малката й сестра Шона - две израелки, станали жертва на ракетен обстрел в ивицата Газа.
Сослан, Александър, Диана и Джераса пък са оцелели от кървавата заложническа криза в училището в Беслан в Русия. Там през 2004 г. чеченци похитиха стотици хора, повечето от които деца.
Други са изгубили близки в атентати. Родителите им са загинали от нападения на алжирската Въоръжена ислямистка група през 90-те. Мароканци или французин от Льовалоа са пострадали в атентата срещу автобус с френски ученици в Кайро през 2009 г.
Повечето от тези младежи за втори път участват в проекта "Пеперуда" - програма, организирана от Френската асоциация на жертвите на тероризма.
Става дума за терапевтичен стаж, продължаващ девет дни. Сутрин са групите за разговор, в които младежите разказват пред психолози за травмите си. Следобед са арт ателиетата - скулптора, театър, музика, рисуване, танц. Това са все средства за изразяване на онова, което не може да бъде описано с думи.
Асма Генифи е психолог и бивш председател на френско движение за защита на правата на жените. Именно тя ръководи този уникален за Европа проект. Самата Асма също е била жертва на тероризъм. През 1994 г., когато е на 19 години, брат й е убит от ислямистите в Алжир. За тази драма тя написа книга, озаглавена "Не прощавам на убийците на брат ми", в която настоява за справедливост, тъй като ислямистите масово бяха помилвани от президента на Алжир Бутефлика.
Ces témoignages bouleversants de jeunes victimes de #terrorisme http://t.co/5p89SxIJ49 pic.twitter.com/l18hCZ9WVD
— Le Figaro (@Le_Figaro) July 30, 2015"Откраднаха ни детството. Много от хората в този лагер не са под наблюдение на психолог в своята страна и за първи път тук говорят за травмата, която са получили. Понякога те намират в думите на другите онова, което самите те никога не са успели да изкажат", обяснява Асма.
Уалид не е навършил и 6 месеца, когато през 1997 г. майка му и 15 членове от семейството му са заклани от ислямистите от Въоръжена ислямистка група по време на сватба в Алжир. Баща му го изоставя, баба му полудява. Уалид днес е мълчаливо високо момче, което не си спомня лицето на майка си.
Всички тези млади хора са преживели драми. Благодарение на тази малко по-специална ваканция те са изградили приятелства, "циментирани" от болката, която всички са изпитали.
"Тук е като в семейство", обобщава Сефора, която е на 22 години, има пиърсинг на носа и червени коси, които се забелязват от далеч. През 2004 г., докато отива в библиотеката с малките си сестри в Газа, чува „бум" и повече нищо. Ракета пада върху нея, ранява я, както и една от сестрите й. Обезобразява една от приятелките им. Травматизираната Сефора дълго време изпада в ужас, щом чуе пронизващ звук. Тя не може да стои сама и в тъмното. Благодарение на проекта "Пеперуда" Сефора вече не се страхува.
Лаура е на 20 години, има италианско и румънско гражданство. Баща й работел в Нигерия в строителна фирма. През февруари 2013 г. той е отвлечен от „Боко Харам" заедно с още шестима чужденци. Три седмици по-късно е разпространен видеозапис с неговата екзекуция. "Исках да го видя. Исках доказателство", казва младата жена.
Днес Лаура се е сприятелила с Вивиана, чийто баща е бил отвлечен и убит от ФАРК в Колумбия. На въпроса дали може да прости, Лаура се замисля за миг и отговаря, претегляйки думите си: "Да, мога да простя, но да забравя - никога".
