Google ни мисли за глупаци

Ако всяко технологично обновление ампутира част от нашите възможности - както казва Маршал Маклуън - тогава се чудим коя е следващата част от потенциала ни в Интернет, която ще орежат Google.

Първо търсачката мислеше вместо вас. Сега крие неща, които смята, че няма да разберете.

Първо се появи въпросът с прикачваните файлове, които сте забравили да добавите. Един ден Google услужливо започнаха да питат: "Искахте ли да прикачите файлове? Писали сте в съобщението "Прикачам", но няма добавени към пощата файлове". След това се появи онази част, която спокойно би могла да цитира думите на Маршал Маклуън, без дори да ги търси в Google.

Може би скоро ще търсим рецепта за "бонбонен фондан" вместо да търсим името на стария виртуоз на медийната теория. Едно време казвахме, че Google ни кара да затъпяваме, ала сега този процес е завършен: Googlе знае, че сме глупави, само че ние не осъзнаваме точно колко глупави сме.

През последните няколко години Андрю Блуум, автор на книгата "Мрежата: пътешествие до центъра на Интернет", си е поставил мисията да посети реалния, физически Интернет: неговите жички, сгради и връзки. Склонни сме да мислим за тази инфраструктура - когато въобще си правим труда да мислим за нея - като за нещо свръхсекретно и прикрито, все едно имената на тези места редовно се появяват във файловете на WikiLeaks, а иначе се охраняват от специални агенти и просто няма как да бъдат видени.

Без съмнение, всички тези неща са верни

Въпреки това, Интернетът, който той посещава, е и едно изненадващо дружелюбно място, населено от умни и приветливи хора, които се гордеят с това, което правят и с готовност говорят за него. Всеки път, когато той посещава някоя необозначена сграда с решаващо значение за функционирането на мрежата, се случва едно и също нещо: булото на тайните не се спуска, а се повдига пред очите му.

Неговите гидове го развеждат охотно и почти винаги отделят време, за да се уверят, че той разбира това, което наблюдава. Това се е случвало десетки пъти по целия свят. Сумарното послание е ясно: това е моят, но и твоят Интернет. Имаш право да знаеш как работи. Всъщност дори би трябвало да знаеш това.

Единственото изключение от тази откритост е... Google - и странното лицемерие там е нещо, което трудно се преодолява. Това е компанията, на която вероятно сте доверили своята лична кореспонденция, най-интимните си чат разговори и пълен списък на вашето любопитство през годините.

Ала Google ви нямат същото доверие. Всъщност не че ви нямат доверие, че ще опазите някоя тайна, каквото имате вие в тях. По-скоро ви нямат доверие, че ще разберете каквото и да е. Тяхната позиция е корпоративният еквивалент на гинеколог отпреди 70 години, който си мисли, че жените не разбират това, което той прави с тялото им. "Не се притеснявайте за нищо," мъркат от Google. "Ние ще се погрижим за вас".

Google имат твърде много тайни - и отказват да ги разкриват пред когото и да е

Всички компании си имат тайни, макар и при някои те да са повече от другите. Това е притеснително (но предсказуемо) поведение от петролна или фармацевтична компания, ала от "информационна" корпорация си е направо шокиращо.

Това, което постоянно смайва, не е потайността на Google, скриването на информация или чистият отказ, а плоските намеци, че тези, които проявяват любопитство (без значение дали са журналисти, прокурори или самите вие), могат да бъдат оставени настрана, сякаш въобще не разбират какво не разбират. Когато се правят опити за обяснения, те се представят с комикси и ярки цветове - или с анимации, които изглеждат като нещо, което би харесало на двегодишно дете.

Йоханес Каспар, специалист по защита на данните в Германия, със сигурност се е почувствал по този начин когато, като част от разследването на картографската програма на Google- StreetView, е поискал да инспектира една от колите на Google за събиране на данни.

Както съобщават от  New York Times: "Първо Google са заявили, че не знаят къде се намират те, така че не могат да ги предоставят. След това, на трети май, са позволили на технически експерт от офиса на Каспар да види колата. Ала харддискът с данните от нея липсвал".

Вероятно просто са забравили да го поставят вътре

Когато Блуум посетил един от датацентровете на Google - и под "посетил" се разбира, че му е била "организирана нещо като туристическа обиколка на паркинга", на собствен гръб е станал свидетел на тази снизходителност. Знаейки за тайната, в която Google държат съоръженията си, той бил приятно изненадан, когато искането му да види датацентъра им в Далес, Орегон, било одобрено.

Мястото дотогава било представяно като зле прикрита, бълваща смог фабрика - образ, несъответстващ на изчистените бели страници, дружелюбното отношение и незабавния достъп, който иначе свързваме с Google. Мениджърите на компанията ясно заявявали, че обръщат нова страница, разпространявайки известни статистики от датацентровете си по целия свят и дори кратък информационен видеоклип. Но това, което последвало, било пропаганден фарс.

"Няма да ви кажем, и въобще не си правете труда да питате"

Минавайки край голяма сграда на датацентър, боядисана в жълто като някой американски затвор, Блум запитал какво се случва вътре. Дали в тази сграда се крият компютрите, които правят Интернет за индекса на търсачката? Или там се обработват заявки за търсене, или се съхранява електронна поща? "Имате предвид какво прави Далес?" отвърнал гидът. "Това не е нещо, което е възможно да обсъждаме. Но съм сигурен, че тези данни са достъпни за вътрешна употреба" (да бе, вярно ли?).

Това си е предварително подготвен отрицателен отговор, макар и зле формулиран. И вероятно това би било простимо, ако не беше контрастът с десетките други части от Интернет, посетени от Блум. Google печелят първа награда не само за това, че са най-потайната компания, но и за това, че са най-нагли по отношение на нея.  

Абсолютно дирижиран ПР фарс

След обиколката на паркинга на Google, Блум се присъединил към специално подбрана група служители на компанията за обяд в тяхната столова с изглед към река Колумбия. Разговорът обаче се състоял от това PR мениджърът да приканва всеки от тях да каже по няколко думи за това колко му харесва да живее в Далес и да работи за Google (известна утеха е, че и към тях се отнасят като към деца).

Блум обмислял дали да не изрази огорчението си от развиващия се фарс, но преценил, че това не става по техен избор. Случващото се било по-мащабно от тях. В крайна сметка, той само заявил, че е разочарован, че не е имал възможността да влезе в датацентъра и да научи повече. Отговорът на PR специалиста бил незабавен: "И сенатори и губернатори също бяха разочаровани!"

След това част от екипа на Google си тръгнал от опашката за обяд. На тениската му пишело "Хората, които си мислят, че знаят всичко, са дразнещи за тези от нас, които наистина знаем всичко".