Може да ви се е случило след новините за убийствата в Нови Искър или Самоков. Или след поредицата от терористични нападения във Франция, Брюксел, Нова Зеландия и други отдалечени места, където множество трагични събития се насъбраха в толкова кратко време, че нямаше време да се разсее тъгата от едното преди да се случи другото.
А може да ви влияят и случаи като тези в САЩ, където в рамките на седмица 34 души бяха убити от свои съграждани в три различни града – Гилрой, Ел Пасо и Дейтън.
Без значение кога се е случило, това, което сте почувствали, е как тъгата може да се превърне в осезаема преумора.
Постоянният поток от мъчителни новини е физически и емоционално нездравословен.
Не е необходимо да сте директно свързани с дадена трагедия, за да усетите нейните ефекти. За всеки ангажиран зрител, болката може да се усеща сякаш е неизбежна или дори необходима. Или по малко и от двете.
Истината е, че в ерата на неограничен достъп до най-лошото, което човечеството може да предложи, всеки от нас трябва да влезе в ролята на пазител на самия себе си, ако иска да не се побърка.
Да, можете да изпитате косвена травма
Изберете си трагедия. Която и да е от последните месеци. Има голям шанс в главата ви още да стоят изображения, свързани с нея, или видео, което сте гледали веднъж и по-късно сте съжалявали, когато сте осъзнали, че този спомен ви отдалечава от по-позитивни мисли.
Този тип травма никога не може да се сравни с това да си бил на мястото на трагедията, а експертите не са единодушни за това колко остра е. Въпреки това тя може да ви навреди.
Д-р Пам Рамсдън преподава психология в Брадфордския университет във Великобритания. Тя е изучавала психологическите ефекти от консумацията на негативни новини през социалните мрежи. Казва, че тази косвена травма засяга част от аудиторията и макар да няма специфична диагноза, Рамсдън е забелязала тенденции, сходни с тези, които измъчват хората, озовали се първи на мястото на трагедия – медицински сестри, лекари и пр.
По думите й някои хора биват засегнати от пост-травматичен стрес и се нуждаят от професионално лечение. Други за кратко получават остро стресово разстройство.
Хората, които са засегнати, могат да стигнат до фаза на обсебваща консумация на същото съдържание – като това да гледат отново и отново травмиращото видео след като съобщението му вече е било абсорбирано. Тези, които са най-сериозно засегнати, могат да се изолират, да променят ежедневната си рутина, да вземат решения на база страх – обикновено повечето неща, които ни учат да не правим, когато трябва да се справим с последствията от тероризъм или други заплахи.
Тези правила са много трудни за спазване, когато човек мисли само за най-скорошната катастрофа. От това може да се появи и чувството за вина. В крайна сметка толкова други са в по-лоша ситуация, така че подобни второстепенни мъки сякаш не заслужават дори да бъдат споменавани.
Така мнозина не се осмеляват да потърсят професионална помощ, защото не очакват, че ще получат подкрепа, когато обяснят, че новините или видеа в YouTube са им докарали кошмари или са им отнели съня, обяснява Рамсдън.
Изключете го и спрете да гледате
Али Диксън е психиатър, който работи в Института по управление на стреса и тревожността в Атланта. Тя обяснява, че няколко нейни клиенти са обяснили как са станали по-тревожни заради скорошни събития, на които са станали свидетели от новините. По думите й най-добрият лек да се справиш с тази тревога е да се откъснеш от източника й.
Нейният съвет към клиентите й винаги е да ограничат достъпа си до медийното отразяване на подобни събития. Това обаче е изключително трудно, тъй като то е достъпно на телефоните, в социалните мрежи и дори на телевизорите в кварталния магазин.
В крайна сметка всичко е въпрос на намиране на "златната среда". Подобно на храната, новините са необходимост. Можете да ги консумирате наведнъж, можете да гладувате или можете да регулирате какви да са порциите.
Според професора по психология Елана Нюман хората трябва да наблюдават собствените си реакции спрямо новините, за да разберат кога вече е прекалено. Това е особено валидно днес, защото отдавна вече ги няма внимателно подготвените и обрани новини.
Социалните медии са съвсем друг аспект на този проблем, защото преди новинарските емисии и вестниците са ръководили начина, по който публиката е научавала за случващото се. Сега, според Нюман, има много повече лоши неща, с които публиката се сблъсква, и те не са "преработени".
Рамдсън припомня случай от 2013 г., при който британският войник Лий Ригби е убит посред бял ден на улица в Лондон. Макар медиите да замъгляват случващото се, било е лесно кадрите да бъдат открити и гледани в цялата им гротескност.
"Така че макар да имаше опит публиката да бъде предпазена, това не беше от полза, защото хората, които се травмират сами, са същите, които ще потърсят онлайн кадрите от клането, за да ги гледат", обяснява тя.
Създайте си собствен комфорт
Ако си мислите, че идеята за самопомощ е твърде мека за такива трудни времена, гледайте на нея като на начин за промяна. Има причина хората да се втурват групово да даряват кръв всеки път, когато има нужда от това.
Често срещано е човек да се чувства виновен, когато животът му върви добре, а същевременно вижда цялата разруха наоколо. Това води до усещане, че нямаш контрол и до желанието да искаш да помогнеш.
Според Нюман журналистите могат да предоставят информация на хората за това как да подкрепят каузите, към които са ангажирани.
Позволете си да се чувствате зле и да го превъзмогнете
Без значение как се справяте с травмиращи новини, това не променя факта, че такива има и че са важни. Може би трябва да отделите малко време за по-тежки мисли.
По думите на Нюман това да си разстроен не е лошо нещо. То показва съпричастност. Някои от тези събития, които камерите ни показват, карат хората да се изправят пред дълбоки, болезнено важни проблеми. Масови стрелби. Тероризъм. Етническо напрежение. Душевно здраве.
Според Нюман ако можеш да го понесеш, не трябва да гледаш настрани. Според нея хората трябва да се ангажират с проблеми, които вменяват вина. Трябва да се изправят срещу стресиращите и неудобни теми, а това да се чувстваш зле, не е задължително лошо нещо.
