Няма съмнение, че индустрията на отслабването генерира огромни печалби за редица корпорации и фармацевтични компании. Много богати хора стават още по-богати заради схващането, че дебелото е грозно и че да се отървеш от излишните кила е глобална мисия с апокалиптични пропорции.
Паниката винаги и навсякъде се е равнявала на потоци от пари
Вероятно по-малко очевиден, но също толкова верен е и фактът, че индустрията на диетите се задвижва от систематична кампания на опозоряване, заклеймяване и морално превъзходство, които се процеждат от обявената "война срещу затлъстяването" право в мозъците на хората (от където се изпаряват отново и цикълът се повтаря до безкрайност).
При все това обаче, неуморните усилия на държава и бизнес не са довели до масово отслабване или подобрено здраве. Какви са изводите от това? Има ли скрити аспекти на тази история?
Един анонимен лекар ("един от най-бележитите медицински изследователи в САЩ, назначен от федералното правителство") дава интервю за Salon.com, в което става ясно, че мисли точно така.
"Д-р Хикс има собствена теория за американския кръстоносен поход срещу затлъстяването, която се състои в това, че обществената здравна система се подпомага от големите фармацевтични компании в следните начинания, водещи до огромни печалби:
1. Убеждаване на хората, че да не бъдеш слаб е болест, която трябва да се излекува.
2. Насърчаване правителството да осъществява програми за обществено здраве, които чрез интервенции в начина на живот да допринасят за едно по-слабо, а оттам и по-здраво население.
3. Документиране на пълния провал на тези програми в медицинската литература.
4. Убеждаване на правителството да одобри нова серия от диетични лекарства, тъй като вече е доказано, че програмите за обществено не правят нищо в полза на населението.
5. Печалба!
Погледът отвътре на този мистериозен лекар към войната със затлъстяването е ценно напомняне, че битката с наднорменото тегло е много по-сложна, отколкото обществеността е склонна да признае. И отказът от отчитане на тези усложнения, опирайки се само на простата мантра: "Яж по-малко/спортувай повече" е проблемно поведение, което не води до решения.
Индустрията отказва да води честен разговор за собствената си дейност
Често чуваме опонентите на затлъстяването да се оплакват, че "дебелите хора просто не искат да проведат честен разговор за теглото си", като същевременно отказват да признаят неща като наличието на индустрии за милиарди долари, които първо рекламират захарни закуски за децата, а след това таргетират хапчета за отслабване към възрастните.
Не по-малко табу е споменаването на начините, по които дългогодишното консумиране на храни, умишлено насищани с глюкозо-фруктозен сироп заради американски федерални субсидии, могат буквално да променят биохимичния баланс на човешкото тяло и да го направят безпомощно да постигне и поддържа значителна дългосрочна загуба на тегло.
Или влиянието, което оказва емоционалното, "стресово" хранене върху живота на хората. Или простичкият факт, че някои хора са си дебели, независимо от начина на живот, който водят.
Да игнорираш съзнателно тези усложняващи факти означава, че ти си този, който не иска да проведе "честен разговор" за дебелите хора и че просто искаш да си начешеш егото с поредните недоразбрани схващания за самоконтрола на хората с наднормено тегло.
Показателен пример е едно проучване, което изследва дългосрочната загуба на тегло и здравето
Във въпросното многогодишно проучване са участвали повече от 5000 души с диабет, половината от които вземат участие в интензивна контролирана програма, която ограничава приема им на калории до 1200-1800 на ден (в зависимост от тяхното тегло) и въвежда режим на упражнения, траещ 170 минути седмично. Целта на изследването е да се установи дали действително дългосрочната загуба на тегло води до редуциран риск от сърдечносъдови заболявания и инфаркт.
Резултатите са недвусмислени. Този начин на живот води средно до не повече от 5% редуциране на телесните мазнини след 4 години. С други думи, проучването доказва, че промяната в начина на живот не води до особени резултати.
В крайна сметка проучването бива прекратено, но не поради тази причина - в крайна сметка, според зададените от него критерии 5% загуба на телесна маса се смята за "успех" - а защото след 11 години се оказало, че при изследваните хора рискът от сърдечно-съдови заболявания или инфаркт не е по-нисък в сравнение с контролната група.
Разбира се, това не означава, че трябва да се бием в гърдите и да сочим обвинително: "Видяхте ли! Невъзможно е да се отслабне и тези хора са си здрави!" Реалността, разбира се, е много по-сложна.
Затова най-накрая трябва да си поговорим честно. Нека го направим сега
Ето какво знаем:
1. Отслабването е по-трудно, от колкото всички твърдят. Очевидно е много по-сложно от "яж по-малко, спортувай повече", защото за повечето хора тези неща не водят до дългосрочно и устойчиво отслабване.
И голяма част от любимите на всички истории за отслабване, показвани и в реалити шоута, всъщност са нехумании, изпълнени с лишения и мъка кошмари. Дори Опра, която е нещо като президент в сянка на САЩ, така и не успя трайно да отслабне - ако това не е показателно, здраве му кажи.
2. Ала освен това знаем, че все пак хората могат да отслабват, защото го виждаме. Познаваме много хора, които вече са го постигнали.
3. Знаем, че понякога хората отслабват и това носи огромни ползи за здравето им. Но понякога отслабването въобще не се отразява на цялостното ни здравословно състояние. И двете неща са верни сами по себе си. Защото лошото здраве и големите/малките размери не са синоними.
4. Знаем че големите фармацевтични и хранителни компании правят милиарди долари, докато междувременно успяват да ни накарат да се намразим. И ние с готовност им се подчиняваме, подигравайки се на дебелите хора - които всъщност сме и самите ние. Този цикъл само помага на компаниите да печелят още повече пари.
След всичко казано, може би все още е пресилено да твърдим, че борбата със затлъстяването е една голяма конспирация и всички проучвания по темата са манипулирани. И все пак, ако наистина искаме да подобрим здравето си и здравето на децата си, трябва да престанем да приемаме приказките за "епидемията на затлъстяване" изцяло за чиста монета.
Нека проведем един честен разговор. С една уговорка: първо нека изясним какво точно означава да бъдеш честен.
