Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен.
Всяка жена се ражда с пеньоар в душата. Някои пеньоари носят жени между гънките си. Особено по време на майчинството. Може и да не си личи от снимките, но на изписването от родилния дом сте по пеньоар. И ако не го съблечете навреме, рискувате да се задушите в стегнатия му възел, да позволите на собствената си личност да се изтъркаля през прокъсаните му джобове.
Две години майчинство и си там, в добрия случай - само с единия крак.
Тя е на около 30+. Ще я намерите всеки ден в работно време на не повече от 10 метра от пясъчника в кварталната градинка. Обикновено е в състояние на приповдигната истерия. Ежедневният й речник е притиснат между стените на изкрещените забрани и спорадичните обяснения защо НЕ: "трябва да се пипа кучешкото ако", "е правилно да удряш другарчето си", "се бърка в кофата за боклук", "се ядат солети от земята", "се разговаря с непознати" и други важни житейски съвети. Ако сте край пясъчника по същия повод като нея, може би ще ви заговори по гореспоменатите теми.
Тя е симпатична жена и е твърде вероятно някога да сте имали шанса да изпиете по бира, обсъждайки и въпроси, изключващи уханието на памперси.
Преди около 5 години обаче Тя е избрала пеньоара пред роклята, защото е преценила, че "така е по-добре за децата". Не се е върнала на работа, защото "не си струваше", а сега "работа няма" - дрескодът за интервю рядко включва пеньоар. Днес тя говори неуверено, чупейки (мислено) пръсти в опита си да изкара от съзнанието си нещо повече от 20-те всекидневни, наизустени фрази. Социалният й живот е ограничен до срещите при катерушката.
Тя е щастлива майка, но не и доволен от живота човек.
Според проучване на „Галъп" от 2012 г., проведено в Америка сред 60 хил. жени, 28% от майките, които не работят, са депресирани, при 17% от работещите жени с деца и също толкова от тези, които работят, но нямат деца. Резултатите от изследването показват, че т. нар. "stay-at-home moms" са по-стресирани, притеснени, тъжни и ядосани и по-рядко определят живота си като успешен. Всички тези негативни емоции, разбира се, съвсем не са неоснователни. Отглеждането на деца е тежка, емоционално изцеждаща, физически натоварваща и изолираща работа, която освен това дори не се приема за работа в класическия смисъл на думата.
Това може да срине и най-коравите и дори да превърне пеньоара в обществено приемлива версия на усмирителната риза.
Ако си мислите, че в България семейният модел "мъжът носи парите, жената гледа децата" е отживелица, грешите. Според проучването "Съвременните двама" на Ноема и АМИ Къмюникейшънс повече от половината (57%) от младите двойки с деца и 41% от тези без деца приемат стереотипа.
Тук майчинството често е емиграция от желанието за рокля и личностна реализация. То допълнително затвърждава необходимостта от подвизи в домакинската работа и някак индиректно изключва възможността жената да мисли и за себе си. И обществото съвсем не е против. Ако се вярва на статия в женски сайт, на която попаднах наскоро, добрата майка "никога не би казала, че има нужда от време само за себе си и като цяло не би се осмелила да твърди, че е човек вероятно.
У нас добрата майка не разполага с лично време. Тя го "краде" от правенето на баници.
Някога невестите ги вграждали в мостовете като символ на жертва в името на новите животи. Днес немалко жени се вграждат в пеньоарите си, заклещвайки се в кварталната (не)култура. Тук жената с пеньоара е жена на традицията. Тя доброволно печели собствения си кастинг за Mammy Two Shoes - стопанката в Том и Джери, която съществува без лице, само чрез престилката си.
Пеньоарът прикрива разхищението на телесните гънки и заглажда трупания през годините релеф на мозъчните. По-добре рокля и токчета.
"Пеньоарът е състояние на духа. Обичам детето си, но живея в непрекъснат ужас, че някой ден проклятието на пеньоара може да погуби и мен" От човек, който живее в "непрекъснат ужас", какво друго да очакваме, освен безсмислени брътвежи.