Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мислеха, че са ги надрусали в името на науката. Не, бяха ги излъгали

Мислеха, че са ги надрусали в името на науката. Не, бяха ги излъгали Снимка: Getty Images

"Значи цели 45 минути сме гледали тези рисунки, а сме били трезвени през цялото време?!", възкликва един от студентите, които са се съгласили да участват в проучване на университета "Макгил" в Монреал за въздействието на халюциногенните наркотици върху човешката психика.

Казали са им, че ще им дадат доза псилобицин - вещество, което се намира в халюциногенните гъби. Това, което студентите не подозират, е, че хапчето, което приемат, е чиста проба плацебо.

По време на проучването те са вкарани в стая с приглушена светлина и разкривени рисунки и плакати по стените. Цветните светлини вътре непрекъснато се променят, диджей пуска амбиент музика, а на стената се прожектират немите експресивни филми Baraka и Samsara, в които картината е в постоянно движение. И така тяхното пътешествие започва...

"Започнах да виждам как контурите на рисунките се разместват и излизат извън очертанията си, а след това започват да се въртят", разказва едно от момичетата, след като е взела хапчето.

Тя е предупредена от учените, че 15 минути след поглъщането му ще почувства следните емоции: подобрено настроение, изострено чувство за самосъзнание, емоционална чувствителност, халюцинации, сънливост, усещане за изтръпване на кожата, ярко преживяване на отминали събития, изпотяване, трудност при говорене, лека тревожност, по-бавни рефлекси и замайване. Всички те би трябвало да отминат напълно час по-късно.

Постепенно тя започва да усеща всичко изброено. Филмите също започват да ѝ изглеждат необичайни. Сравнява чувството с това да "си ял гъби" и по думите й дори неща, които "изглеждат странни по принцип, сега са съвсем изкривени и грозни".

Докато учените измерват кръвното ѝ налягане, тя споделя, че е добре и че би взела още от наркотика. Час по-късно всички тези ефекти намаляват и някои от участниците започват да чувстват леко главоболие.

Тогава идва и моментът, в който групата разбира истината - не е имало наркотик, хапчето е били плацебо. Част от тях обаче не може да повярва, че почувстваното по време на експеримента е единствено плод на съзнанията им.

Сред описаните от участниците ефекти има някои доста сериозни - като например гадене, загуба на възможността да възприемаш говора на останалите, силни халюцинации или промяна в скоростта на външния свят.

Това обаче не се отнася до всички - 39% от участниците все пак твърдят, че така или иначе не са усетили нищо.

По-късно се оказва, че някои от тях са излъгали, че не са взимали психеделични наркотици преди, което според Луана Колока от университета в Мериленд има значение, защото човешкият мозък притежава "фармакологична памет" и успява да върне някои усещания, които човек е имал в миналото, когато отново попадне в аналогична ситуация.

Каква тогава е ползата от подобно проучване?

Идеята на експеримента всъщност не е да развенчае употребата на наркотици. Той по-скоро показва, че контекстът и очакванията, които човек има, може би са от дълбоко значение за неговите емоции и усещания.

Това е особено важно, когато подобни субстанции се използват за лечението на депресия, посттравматичен стрес или различни зависимости. Тъкмо затова и психолозите трябва да имат предвид, че част от лечението на тези състояния е свързано и с комфортната обстановка и отношението, с която определени медикаменти се дават на пациентите.

За разлика от антидепресантите и стимулантите, психеделичните вещества имат най-различни ефекти - от силна тревожност до безкрайна креативност. Точно заради това контекстът, очакванията, средата и индивидуалната нагласа са толкова важни фактори за преживяването, което човек ще има, когато ги взима.

Робин Кархарт-Харис от Империал Колидж в Лондон обаче пише, че е много важно да не подценяваме негативните ефекти, до които може да доведе употребата на халюциногенни наркотици, като дава примерите с военните експерименти от 50-те и 60-те.

Въпреки това умерените опити в тази посока не спират, защото ключовете към разбирането на човешката психика все още не са отворили всички врати, а помощта за психическото ни здраве може да дойде от неочаквани източници.

Или пък да разберем, че се крие някъде дълбоко в самите нас.

Най-коментирани

Най-четените