Драмата в Париж произведе нова фигура на българския расизъм - циганите можело да станат терористи, защото лесно сменяли религията си. Възпроизвежда я, впрочем, и националната телевизия.
Представяте ли си ром-фанатик, опасан с експлозиви? Вероятно на много бедни хора може да се плати за всякакви работи, едни продават бъбреците си, други - дъщерите си, но да се намесват тук някакви религии е сюрреализъм. Май само на цвят го докарват нашите мургави съграждани.
Расизмът съпровожда от векове сегашната пост-пост-колониална война, която тече в различни точки на планетата.
Да почнем с кървавото завладяване на Новия свят от 16-ти до 19-ти век от уж миролюбивата християнска цивилизация (за разлика от войнствения ислям, ха-ха!), с геноцида в Северна Америка, търговията с роби от Африка, заразяването на Китай с опиум - и се стигне до двете чудовищни световни войни за преразпределение на колонии.
Вторият момент са национално-освободителните движения, в случая на Франция - алжирската война, свързана с непрекъснати атентати в метрополията. После бившите колонизирани започнаха да се заселват в развития свят, а Западът се отказа от системната грижа по развитие на бившите си владения - и влезе в режим на наказателни акции от време на време.
Безумната иракска война на Буш-син засенчва доста активната роля в това отношение на Франция, която в последното десетилетие нападна Мали и Либия, в първия случай с относително добри резултати, във втория - катастрофални. Тези акции, представяни в реално време от глобалните медии, радикализират местни групи и раждат кървави символики като разстрела в Париж.
Врагът на Запада е все по-невидим, все по Anonymous - съвсем както вътрешната социална съпротива срещу режимите.
Къде са разположени терористите?
В безсилието си да открие атентаторите от 11/09, споменатият Буш се нахвърли върху една традиционна диктатура, каквато беше Ирак и която той, разбира се, лесно победи. Резултатът беше катастрофален, защото на мястото на Саддам, върху когото можеше да се оказва натиск с арсенала моркова или пръчката, се появи невидимата „Ислямска държава", построена на принципа на интернет, където няма център и контрол.
Подобен резултат имаха някои от арабските революции - наместо диктатори, демократизация на бандитизма.
Още една такава държава коли в Нигерия - „Боко Харам" значи „не на западното образование". Такива хора поеха битката за Палестина, вече не е ясно с кого да се преговаря за независима държава, както виждаме те вече са и в Париж.
Какво точно искат? Ами нямаме еднозначно обяснение. Едни казват, че това са бедни, неитегрирани хора, които се борят за справедливост. Други - че едни главорези, които искат власт и религията е само средства. Трети твърдят, че ислямът е тръгнал на война със западната цивилизация. Четвърти - че тия хора нямат нищо общо с исляма. Пети - че отзад стоят едни пари. И тъй нататък.
Вероятно така са се чувствали колонизаторите, попаднали сред непознати народи с всевъзможни езици, обичаи, практики - и ето как расизмът идва да обедини в едно понятие неразбираемите чужди.
Нали помните Валадолидския дебат от 16 в, за това дали индианците имат душа? Вярно, че папата издава була за това, че те не са адски създания и подлежат на християнизиране, но расизмът не е изчезнал и до днес. Нещо повече - засилва го тази нова несигурност пред невидимия враг.
Назадничави? Мургави? Бедни? С гнусни за нас храни, облекла, семейни отношения?
Не е лесен въпросът доколко ислямът има вина за това, което се случи в Париж. Същите дебати водехме за вината на Маркс за съветския комунизъм - знаем, че според неговите идеи комунизмът ще възникне в най-развитите капиталистически страни, а не във изостанали като феодална Русия.
Е, виновен ли е той, че век по-късно някакви руски болшевики използват думите му за установяване на модерен феодализъм?
От друга страна - защо точно Маркс използват те, не, примерно Хегел? Очевидно има нещо в това учение, което се подава на пре-интерпретация.
Ако има проблем с исляма днес, той е в това, че тази религия не е преживяла своето Просвещение - епоха, която не отменя религиозните вярвания, а ги ограничава до частната сфера, като установява едно неутрално поле на взаимодействия между хората, което е ръководено от правото, културата, науката.
Това Европа прави след ужасно кървавите религиозни войни от 17 в, когато става ясно, че за да съжителстват хора в една държава, трябва да се въздържат да налагат религиозните си възгледи на другите.
Тревогата от станалото в Париж идва не от това, че е застрашена свободата на пресата - това е едно относително понятие, което зависи от цензура, гражданска смелост, нрави, закони и тъй нататък. Застрашен е просвещенският проект на светската държава, проектът на секуларизацията.
Християнството е по-добро от исляма не по съдържанието си (в Библията има достатъчно много ужаси), а с това, че е приело да се оттегли в частната сфера, да се грижи за интимния мир на човека, а обществените дела да остави на разума. На статуята на свободата в неделя беше качена фразата на Декарт, емблематична за европейския рационализъм: „Мисля, следователно съществувам".
Във Франция има един такъв израз, описващ френски граждани, потомци на имигранти през едно-две-три поколения, като тези, замесени в атентата: „видими малцинства".
Можем да си представим как този нов расизъм може да се комбинира с новите технологии: някакви компютри да следят нюансите на цвета, формата на носовете, употребата на изрази като „мир на праха му" за пророка. Скептичен съм към техноутопиите.
Дали не е по-добре да се върнем към понятия, които някак взехме да презираме през последните 30 г. - държава, развитие, социална тъкан?
