Когато Италия и Китай подписват широкообхватен меморандум за сътрудничество през 2019 г., в Европа и зад Океана това действие е прието като меко казано притеснителен знак.
Все пак става въпрос за момент, когато начело на Белия дом е Доналд Тръмп, който води твърдолинейна политика спрямо Пекин, а пък в Европейския съюз (ЕС) определят Китай като "системен съперник".
Въпреки това тогавашното коалиционно правителство на популистките партии "5 звезди" и "Лига", водено от Джузепе Конте, подписва споразумение за сътрудничество по отношение на гигантската икономическа инициатива "Един пояс, един път" ("Новия път на коприната"), чиято цел е да обвърже трайно Китай с десетки държави от Азия, Африка и Европа.
Сега обаче изглежда, че Италия ще смени курса.
"Изборът да се присъединим към "Пътя на коприната" е импровизирано и погрешно действие на правителството на Джузепе Конте, което доведе до двойно отрицателен резултат", заяви наскоро министърът на отбраната Гуидо Крозето пред вестник Corriere della Sera.
"Изнесохме много портокали за Китай, а те утроиха износа си за Италия за три години. Най-смешното в случая е, че Париж, без да подписва никакви договори, в онези дни продаде самолети на Пекин за десетки милиарди", допълва министърът.
Според него основният въпрос в момента е как Италия да се оттегли от инициативата, без това да навреди на отношенията с Пекин, които Грозето описва като едновременно "конкурентни и партньорски".
Коментарите му идват на фона на все по-ясната тенденция за прекъсване на двустранните отношения по линия на "Един пояс, един път", след като на власт дойде дясно-консервативното правителство на Джорджа Мелони.
Тя даде да се разбере, че крайно решение по този въпрос ще бъде взето през декември след дискусии в рамките на коалиционния кабинет и няколко месеца преди да изтече срока на двустранния меморандум.
Решението не е лесно, тъй като инициативата е действително грандиозна по мащаб и изключително амбициозна като цели.
Тя включва чудовищни инвестиции в хиляди проекти за трилиони долари в електроцентрали, железопътни линии, магистрали и пристанища, телекомуникационна инфраструктура, оптични мрежи и интелигентни градове в целия свят.
Идеята е да се повиши свързаността между Азия, Европа и Африка, но в по-широк смисъл инициативата и проектите към нея представляват инструменти за разширение на икономическото и политическото влияние на Китай.
През 2019 г. Италия стана първата страна от Г-7, която изяви активен интерес за участие в тази система на фона на борбата за надмощие в световната политика и икономика между Пекин и колективния Запад.
От днешна гледна точка не е много трудно да се разберат тогавашните мотиви за подобен ход. Европейската страна е преминала през три рецесии в рамките на десетилетие, а в резултат на това все повече граждани се обръщат към евроскептичните и популистките партии, които винаги набират скорост във времена на криза.
От китайска гледна точка също има достатъчно съображения, тъй като към онзи момент Италия изглежда най-уязвимото звено сред големите страни в Г-7, през което да прокара влияние и съответно да се посеят разделения, както между Вашингтон и Брюксел, така и между европейските страни.
Не бива да се забравя, че Пекин вече има солидно присъствие в Европа.
Не само заради голямата китайска диаспора на континента, но и покрай мащабни инвестиции като например тази в пристанището в Атина, което след финансовата криза през 2008 г. стана почти изцяло собственост на китайска държавна компания.
През 2019 г. основната идея на правителството на Конте е да се намерят нови източници на чуждестранни инвестиции, както и да се намали огромната разлика в търговския баланс между двете държави. Нищо от това не се случва.
Официалните данни показват, че в периода 2019 - 2022 г. италианският износ в посока Китай нараства от 14,5 до 18,5 милиарда евро, докато в обратна посока сумата скача от 33,5 на 50,9 милиарда евро.
Що се отнася до инвестициите, свързани с инициативата, стойността спада от 2,51 милиарда долара през 2019 г. до едва 810 милиона през 2020 г., според Центъра за зелено финансиране и развитие на университета "Фудан".
Информациите на консултантската фирма Rhodium Group показват, че преките чуждестранни инвестиции на Китай в Италия са спаднали рязко от 650 милиона долара през 2019 г. до едва до 33 милиона долара през 2021 г.
Логично е в Италия да се замислят дали да продължат това сътрудничество, което очевидно не се оказва икономическа панацея за страдащата местна икономика.
Освен икономическия момент има и геополитически, а в момента Мелони и нейните коалиционни партньори действително са изправени пред сериозна дилема.
Само преди седмици премиерът посети Вашингтон, където се видя с американския президент Джо Байдън. След срещата Мелони заяви, че САЩ е "най-важният търговски партньор на Италия извън Европейския съюз", а двамата изразиха много ясна обща позиция по отношение на подкрепата за Украйна и други външнополитически теми, въпреки идеологическите различия на партиите им.
Текущата геополитическа ситуация, включително подкрепата на Китай за Русия, прави много малко вероятно Мелони да удължи споразумението с Пекин. Подобен ход просто би подкопал западното единство.
Въпреки това трайното увреждане на отношенията с Китай ще доведе до сериозни икономически щети заради онези няколко десетки милиарда разлика в търговския баланс.
Така че Мелони действително ще трябва да калкулира добре своя ход спрямо Китай.
