Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колко важен беше крайцерът "Москва"

Една от гордостите на руските военноморски сили потъна, оставяйки множество въпроси за способността на Москва да защити корабите си Снимка: Wikimedia Commons
Една от гордостите на руските военноморски сили потъна, оставяйки множество въпроси за способността на Москва да защити корабите си

Измина цяла седмица, откакто потъна ракетния крайцер "Москва", флагман на Черноморски флот на военноморските сили на Русия. Определян и като една от гордостите на руските военноморски сили (ВМС), тежкият кораб без съмнение бе най-сериозното оръжие, с което те разполагаха в региона на Черно море.

Той потъна на 14 април и при всички положения представлява не само най-тежката загуба на руски кораб за последните десетилетия, но и най-голямата загуба на военен кораб в световен мащаб от потапянето на аржентинския "Генерал Белграно" по време на Фолклендската война през 1982 г.

Според официалното съобщение на Министерството на отбраната в Москва крайцерът е бил теглен към пристанището в Севастопол, когато е потънал. То се е наложило, тъй като плавателният съд е получил повреди на корпуса при пожар, причинен от детонация на боеприпаси в ракетния отсек. Какво е довело до експлозията обаче така и не е обяснено официално все още.

Конкретната причина, която е посочена от руските власти за потъването, е загуба на стабилност по време на тегленето, тъй като морето се оказало твърде бурно. Преди това екипажът е бил напълно евакуиран на други кораби от Черноморския флот.

Украинската версия е доста по различна и според нея "Москва" е ударен от две крилати противокорабни ракети "Нептун", които са причинили тежки поражения в корпуса на кораба.

Тези твърдения може би се потвърждават от няколко появили се изображения. Те почти сигурно изобразяват крайцера преди неговото потъване, като едното е снимка, докато другото е 3-секунден клип, вероятно заснет от спасителна лодка.

Ясно се вижда, че корабът е сериозно наклонен, а от предната му част излиза гъст, черен дим. Забелязват се и няколко сериозни пробойни, които биха могли да бъдат причинени именно от ракети.

В същото време морето изглежда е относително спокойно - докато руското министерство на отбраната говори за тежки метеорологични условия.

Не е ясно и какъв точният брой на жертвите сред екипажа. Обичайно той е малко над 510 души, но в контекста на войната, вероятно на борда може и да е имало далеч повече хора.

Русия все още не съобщава какви са загубите. През уикенда Министерството на отбраната на Русия публикува кадри, показващи част от екипажа на "Москва", на церемония в Севастопол. Главнокомандващият на руския флот адмирал Николай Йевменов пък съобщи, че офицерите и екипажът ще "продължат службата си".

Видеото, показващо около 100 моряци, е единственото доказателство за оцелели от екипажа на крайцера.

При всички положения загубата на подобен кораб представлява наистина тежко поражение.

Крайцерът е построен в украинския град Миколаев през 1979 г. и официално е въведен на служба четири години по-късно под името "Слава". След разпада на Съветския съюз е прекръстен на "Москва" и преминава през сериозна модернизация, като участва в мисии по време на войните в Грузия, Сирия и Украйна от 2014 г.

Той е главен кораб от клас "Слава" на ракетни крайцери с 12 500 тона водоизместимост и дължина от 186 метра, което доскоро означаваше, че е сред най-големите плавателни съдове в руските ВМС.

Основното му нападателно въоръжение се състои от крилати крилати "Вулкан", чиято цел е да атакуват от възможно най-далечно разстояние противникови бойни кораби, включително самолетоносачи.

"Москва" е разполагал с тристепенна система за противовъздушна отбрана, която на теория би трябвало да бъде ефективна на далечни, средни и близки разстояния.

Ако корабът е бил ударен от ракети, то тя със сигурност не е проработила и отваря много сериозни въпросителни относно качеството на модернизацията в руския боен флот и изобщо цялостния капацитет там

Снимка: Wiki Commons

От разпадането на СССР насам целият руски военнопромишлен комплекс в областта на корабоплаването страда от остър недостиг на средства и ресурси, ендемична корупция и кадрови проблеми, които няма как да не се отразят в периоди на криза.

Емблематичен е примерът с единствения руски самолетоносач "Адмирал Кузнецов", който през цялото си съществуване страда от проблеми с двигателите, както и с възможностите за обслужване на самолети. Много от тези трудности са пряко следствие от орязването на бюджета за поддръжка и обслужване. Тенденция, която е характерна по принцип за целия руски флот.

В рамките на два месеца оперативни задачи в Сирия през 2017 г., самолетоносачът губи два самолета в следствие на инциденти, а пък през октомври 2018 г. по време на ремонтни дейности потъва единственият плаващ док в руския флот, който има възможност да обслужва самолетоносач.

Инцидентът тогава коства живота на двама работници, а един от 70-метровите кранове на дока пада върху палубата за излитане на "Адмирал Кузнецов", нанасяйки щети за над 1 млн. долара.

Подобни проблеми може и да останат прикрити в крайна сметка, когато врагът представляват леко въоръжени сирийски бунтовници без възможности за защита, но ситуацията е доста по-различна, ако става въпрос за обучен и модернизиран противник, какъвто е украинската армия.

Особено, ако се вземе предвид, че голяма част от руския боен флот е построен по времето на Съветския съюз именно в украински корабостроителници.

Така че в Киев определено са знаели всички слаби места на "Москва" и как биха могли да го достигнат. А и не само него.

На 24 март при атака с балистични ракети срещу пристанището на Бердянск украинците потопяват десантния кораб "Саратов" и повреждат други два подобни - "Цезар Куников" и "Новочеркаск"

Човек да се запита как е възможно да се оставят толкова много големи кораби без достатъчна защита, събрани нагъсто в пристанище, което е само на километри от позициите на противника.

Това говори за остро подценяване на украинската армия и високи нива на некомпетентност сред руските ВМС - нещо, което със сигурност важи и в случая с "Москва.

Няма значение дали крайцерът е загубен в следствие на атака или инцидент. И двата варианта демонстрират неспособност на руските сили да се защитят най-мощния кораб в Черно море.

Това няма как да не подейства и на цялостния морал. Ако командването няма способност да опази едно от най-сериозните си оръжия в региона, то какво остава за обикновените войници?

   

Най-четените