В ранна лятна вечер на 2019 г., в покрайнините на швейцарския град Базел стотици жени на високи токчета и с шампанско в ръка се редят на опашка, за да си купят оранжеви тухли за 140 британски лири парчето. Това не е обичайна гледка за магазините в Западна Европа, но и тухлите не са обикновени.
Те са част от лимитирана колекция на Върджил Абло, който почина на 41-годишна възраст от рядка форма на рак. След като новината за смъртта му бе обявена в личния му Instagram акаунт, цената на малкото останали тухли по негова идея и дизайн вече надминава 1400 долара за брой по последни наблюдения.
Сега хората се състезават да си купят скъпи тухли не от ексцентричност или модна приумица, а защото са убедени, че чрез тях ще притежават парче от историята на световния моден дизайн.
Макар че браншът приема Върджил Абло в редиците си с голяма доза недоверие, вероятно защото не притежава диплома от престижен университет, както повечето дизайнери, след няколко години работа в Louis Vuitton, гръмки колаборации с Nike, Jimmy Choo, Guns'N'Roses, Кание Уест и Джей Зи, името му изплува в средите като един от малкото артисти зад чертожната дизайнерска дъска.
Моделите му са сравнявани с творбите на Марсел Дюшан и Анди Уорхоу, а месеци преди да почине самият той сподели, че се е вдъхновявал от творби на Христо Явашев-Кристо.
"За мен най-ценното в творбите на Кристо е онова, което аз обичам да наричам "белия лист". Най-зашеметяващите истории на Кристо, според мен, са тези за финансирането и превръщането на проектите му в реалност. Това е "белият лист", онази взискателност, която стои зад всяко произведение. Да видиш, че нещо толкова мащабно е минало през ръцете на човек. Какво е крайна сметка прави изкуството? Не продава само една творба, а чувството, че всичко е възможно", казва Абло в интервю за Sotheby's.
Дизайнерът отбелязва и че връзката му с творчеството на Кристо е отдавна, а любимият му проект на българина е "Опакованият Пон Ньоф", който оставя следа в детските му спомени, макар и тогава да не е неясно, че един ден също ще се занимава с някаква форма на изкуство.
Върджил е израснал в Чикаго в семейство на емигранти от Гана и подобно на повечето деца през 90-те, обича да кара скейтборд и да слуша хип-хоп.
"Живеех в американската си мечта и мислех, че всичко е прекрасно, защото не се намирам в страна от Третия свят. Дружах с бунтари, бях леко лекомислен и безгрижен и дори оставих на баща ми да избере специалността ми в университета - инженерство", разказва Абло пред "Гардиън".
Още първата година бъдещият артистичен директор на Louis Vuitton разбира, че строителството и архитектурата не са му по сърце, но не отрича, че именно в университета е намерил точната посока за кариерата си. Това се случва на един курс по история на изкуството, когато разбира, че призванието му е да бъде дизайнер и творец.
След завършването си Върджил работи в малки архитектурни студия в Чикаго и експериментира с дизайнерски проекти, един от които на Ralph Loren. Той приема един недобре платен стаж във Fendi, когато един ден телефонът му звъни, а от другата страна е Кание Уест.
"Каза ми, че чул за мен от общ приятел, който ме похвалил за интересите ми в дизайна, музиката и попкултурата", спомня си Абло.
Първоначално рапърът иска от дизайнера да направи обложката на новия му албум, но двамата се сприятеляват дотолкова, че неусетно Абло се превръща постоянен творчески директор на всички проекти на Кание. И това продължава цели 14 години.
"Това беше страхотен опит, прилагах на практика всичко научено и продължавах да се уча. Кание обичаше да казва, че когато станеш толкова знаменит като него, държиш в ръцете си ключовете за света. Сега разбирам колко е бил прав", разказва дизайнера в едно от своите интервюта.
Освен по дизайна на албумите, Абло работи и по всички останали идеи на Уест, включително и визията за музикалните му проекти. И признава, че ако не е бил рапърът, може би и до ден днешен щеше да се занимава с архитектура.
След време обаче двамата решават да поемат по различни професионални пътища - Кание се фокусира повече върху стрийт културата, а Абло търси артистизма и творчеството около себе си.
"Исках да се концентрирам в собствен проект, в който изкуството, архитектурата, музиката и модата да се преплитат като зигзагообразни линии", споделя Върджил.
Така се появява и първият му самостоятелен бранд Off-White, който макар че е позициониран в луксозния сегмент, се свързва с духа на глобални теми като расовите разделения и новата младежка култура.
А потенциалните клиенти на дрехите му не са ограничени до възрастова група. Според Абло тоалетите му могат да се носят и от 18-годишни, и от 50-годишни.
"Off-White - това съм аз. Черен художник, замаскиран от моден бранд, от диджейския пулт, от интереса на звездите. Сам задавам посоката си и използвам марката, за да правя нещата, които искам", казва за себе си дизайнерът.
Абло споделя, че се вдъхновява от модерното изкуство и публикациите на младите в интернет, като се стреми да ги смесва, така че да създаде нов подход в модата. Той не е прекалено комерсиален, защото има арт следа, но не е и твърде далеч от младото поколение.
На същия принцип работи и в Louis Vuitton, вдигайки драстично продажбите на френската модна марка с идеите си. Не са много хората, които от слабо платен стаж могат да се прехвърлят в Louis Vuitton, а след това да създадат собствена марка, но Абло успява да го направи.
"За 15 години кариера в модата, започнаха да ме забелязват едва през последните 3 години. Но аз винаги съм вършел еднакво количество работа и то еднакво усърдно", споделя Абло.
Същото отношение очаква и от екипа, с които работи. Дори и по създаването на прочутите вече оранжеви тухли, които според него са еманация на идеята за дизайн.
"Хората не забелязват дизайна, докато не спре да работи. Не обръщат внимание на вида на дръжката на вратата, докато тя не се счупи. Не мислят за историята на автомобилите, телефоните и предметите около себе си, а просто ги използват. Това е отношение, което ми се иска да променя", твърдеше приживе Върджил Абло.
