След напускането на треньора Любослав Пенев, дори и най-големите оптимисти сред привържениците на ЦСКА вече са наясно: с Гриша Ганчев отборът им по-скоро няма го бъде. Или поне не в онзи вид, в който запалянковците си представяха нещата преди три години.
Когато през 2016 г. изваденият във „В” група ЦСКА спечели Купата на България, Ганчев побърза да ликвидира старото дружество. И прехвърли фирменият си отбор Литекс в столицата под името ЦСКА-София след обединение с Чавдар (Етрополе). Тогава на зрителите беше обещан силен и независим отбор, който да се бори за титлата с перманентния първенец Лудогорец и вечния съперник Левски. И да я спечели, разбира се.
По принцип, средният нашенец е способен да повярва и в най-невероятни неща като това, че България може да се оправи за 800 дни. А какво остава за хубаво звучащи обещания във футбола. Затова привържениците на ЦСКА се довериха на Ганчев. Приеха го като някакъв Роман Абрамович, само че от Ловеч, който ще върне футболната слава на „Армията”.
Оказа се обаче, че Гриша Ганчев и екипът му (Стойчо Стоилов, Трифон Попов и др.) си имат таван. И той е Литекс, независимо дали ще играе в Ловеч, или ще бъде преместен в София под ново име и със сменен цвят.
Това ниво всъщност далеч не е ниско: за две десетилетия в Ловеч хората на Ганчев спечелиха четири шампионски титли, още два комплекта сребърни медали и триумфираха още четири пъти с Купата на България. За същия период и ЦСКА спечели точно толкова трофеи при предишните си собственици Илия Павлов, Васил Божков и Александър Томов.
Големият проблем на ЦСКА днес е маниерът на ръководене на клуба, пренесен от Ловеч на „Армията”.
Истината е, че Ганчев дойде като добър производител на млади футболисти (повече от половината днешен национален отбор е тръгнал от ловешката академия), и още по-добър търговец на собствени и чуждестранни играчи. В Литекс той смело продаваше най-добрите си състезатели като Станислав Манолев, Ивелин Попов, Симеон Славчев, Георги Миланов, Дока Мадурейра и кого ли още не, като по груби сметки е изкарал почти 30 милиона евро.
В Ловеч нямаше кой да му търси сметка за нищо, а когато станеше въпрос за тамошната публика, Гриша Ганчев иронично я определяше като „малобройна, но пък взискателна”. Само че на „Армията” никой не иска да приеме, че ЦСКА е собствената му фирма, в която Ганчев може да се разпорежда, както си иска, в името на печалбарството.
Недоволни гласове се чуха още миналото лято, когато голмайсторът Фернандо Каранга – едно от редките сполучливи чуждестранни попадения в селекцията, беше продаден в Китай след 23 гола и позиция на реализатор №2 в първенството. Това се случи точно в навечерието на старта в Лига Европа, в който турнир всички мечтаеха да видят отбора си в групите. Без бразилеца обаче не се получи нищо.
Няколко месеца по-късно беше изтъргуван и другият по-читав нападател – Мауридес. По средата на сезона взеха милионите от италианския Каляри и за Кирил Десподов, футболист №1 на България за 2018 г. От „Армията” дори се чуха твърде неуместни хвалби, че младият нападател излязъл по-скъп от Христо Стоичков, преминал в Барселона през 1990 г. за 4 милиона долара.
От всички тези сделки следа остана единствено в банковите сметки на фирмата на Гриша Ганчев, но не и на терена.
За да отвлекат вниманието на публиката, Ганчев и хората му привлякоха Любо Пенев на мястото на предишния треньор Нестор Ел Маестро. Действително, Любо е голямо име от историята на ЦСКА, любимец на зрителите. Но със спорни способности като треньор, когато се очаква да спечели шампионската титла или поне Купата на България. Ентусиазмът стигна дотам, че в един момент дори се заговори за дубъл, особено при посредствената игра на Лудогорец и абсурдите в Левски.
Оказа се обаче, че ЦСКА няма играчи за подобно нещо, тъй като вече са ги продали. И вместо да използват кризата при основните си конкуренти от Разград и „Герена”, „червените“ станаха за смях с двете поредни загуби от Ботев (Пловдив). Малко след това Любо Пенев си хвърли оставката.
На изпроводяк, Пенев заяви, че е срещнал „яростна опозиция вътре в клуба”, а отборът целенасочено е бил разбит на групи. Обвини ръководството, че в нито един момент не е застанало зад него. Камъните са в градината на Гриша Ганчев. Но изобщо не е трудно човек да се досети, че става въпрос за сина му Данаил, главния мениджър Стойчо Стоилов и лобито около тях.
Публична тайна е, че още в Ловеч Стоилов имаше конфликти с повечето треньори, и в крайна сметка те си заминаваха. Така веднъж вече стана и Любо Пенев през пролетта на 2016 г., когато като треньор той водеше дублиращия тим на Литекс в „Б” група след изваждането на първия отбор от елита. Тогава Пенев напусна преди края на сезона именно след конфликт с главния мениджър.
Впрочем, от въпросното лоби си изпати и Христо Стоичков, когато беше треньор на Литекс през 2012 г. Той заподозря комплот срещу себе си още след загубата с 0:1 в Монтана, когато трима от неговите си изкараха червени картони. И отстрани временно от състава Николай Бодуров, изгонен още в 15 минута.
Не след дълго на Камата му скроиха капа да отиде в ЦСКА като треньор, а след него уж трябваше да дойде и Гриша Ганчев на мястото на собствениците от „Титан”. За по-убедително изтипосаха Христо пред медиите с една червена папка в ръка, където уж бяха акциите на ЦСКА.
Само че Ганчев така и не пристигна, а Стоичков се стовари от два стола на земята. Днес той на книга все още се води съсобственик в ЦСКА, заедно с Гришата, но се скара с големия бос още преди година. Тогава върху него се посипаха обвинения, че прибрал пари от трансфера на Антон Недялков в САЩ. А след язвителния отговор на Ганчев за „розовата бразилска серия”, която мъчела съзнанието му, Стоичков повече нито се обади по темата за ЦСКА, нито стъпи на „Армията”.
Днес в социалните мрежи доскорошните вярващи в Гриша Ганчев (навремето даже го бяха изобразили като ангел с крила?!) пишат постове като „Вън, отивай си в Микре!”, което е родното му село до Ловеч. Това няма как да стане толкова лесно – Гришата е законен собственик на този клуб, даден му беше и стадион „Българска армия”.
Отделно, Ганчев внесе 8 милиона лева за закупуване на автентитчната емблема на ЦСКА, макар че въпросните пари все още не са разпределени и си стоят по сметка заради административни неуредици около самия търг. Не е ясно дали въобще ще бъдат платени, или търгът ще излезе невалиден и шефът ще си ги получи обратно, преди да свикат ново наддаване.
Същите запалянковци навремето прогониха Илия Павлов и Васил Божков. А Александър Томов дори си замина под градушка от камъни и бутилки. И донякъде могат да бъдат разбрани. Повярвали на щедрите обещания, привържениците искат резултати, а не алъш-вериш с футболисти и непрекъсната подмяна на треньори (петима за няма и три години на „Армията”).
Има ли бъдеще ЦСКА с Абрамович от Ловеч? Може и да има, но само ако собственикът проумее, че София не е Ловеч.
