Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Проблемът на Ювентус не е Алегри, а Серия А

Алегри вече не получава признание за шампионски титли във вътрешното първенство - от него се очаква европейски триумф. Но той и останалите треньори ли са големите виновници за състоянието на италианския футбол?
Алегри вече не получава признание за шампионски титли във вътрешното първенство - от него се очаква европейски триумф. Но той и останалите треньори ли са големите виновници за състоянието на италианския футбол?

Само седмица, след като осигури предсрочно осмата поредна шампионска титла на Ювентус в Серия А, треньорът му Масимилиано Алегри трябваше да чуе тежки думи по свой адрес.

След равенството с Интер (1:1) той побесня, когато бившият футболист и анализатор Даниеле Адани нападна тактиката на италианските треньори в турнирите на УЕФА, и по-специално тази на Алегри в Шампионската лига. „Млъкнете, нищо не разбирате!", развика се наставникът на Ювентус.

Да обвиниш Алегри в тактическа незрялост, след като от 2015 г. насам непрекъснато печели титлите в Италия, изглежда доста дръзко начинание.

От друга страна, след като си броил 112 милиона евро за Кристиано Роналдо, очакванията са да станеш победител не само в Серия А, но и в Шампионската лига. Там обаче за Ювентус всичко приключи до четвъртфинала с безславното отпадане срещу Аякс.

„Ювентус щеше да спечели скудетото и без Роналдо", отбеляза преди няколко дни големият треньор Фабио Капело. Действително, португалецът вкара 20 гола за тази титла, но доста коментатори казват: ако не беше той, все щеше да се намери някой друг. А това, че Ювентус ще завърши на първо място в Серия А, си беше ясно още преди началото на първенството.

Сезонът за Ювентус едва ли може да се постави в графата с провалените, но пък и съвсем не е триумфален. Освен от Аякс, хората на Алегри отпаднаха и в турнира за Купата на Италия от Аталанта. За следващия сезон пред шефовете, треньорите и играчите стои въпросът: как да спечелим тази проклета Шампионска лига? И то при положение, че в Европа има поне шест или седем мощни отбора, за които отпадането от този най-голям клубен турнир на УЕФА също се брои за провал.

Но докато все пак Ювентус печели, останалите уж силни италиански отбори само гледат отстрани.

На практика в Серия А няма нито един сериозен конкурент на тима от Торино. Наполи на Анчелоти, Интер на Спалети, Милан на Гатузо, Лацио на Индзаги, Рома на Ди Франческо и наследилия го Раниери - всички тези „грандове" са драстично изостанали във всякакъв план от Ювентус. Нито футболистите им са по-силни, нито са по-добре структурирани. Силите им най-много да стигнат за противопоставяне в един отделен мач, но не и в целия ход на първенството в Серия А.

За капак на всичко, Ювентус допълнително бие години наред по потенциалните си конкуренти, като им взима някои от най-добрите играчи. Така стана с Андреа Пирло от Милан, с Миралем Пиянич от Рома, с Гонсало Игуаин от Наполи... Обира от другите отбори таланти като Пауло Дибала и Федерико Бернардески.

И накрая се постави в позицията на Пари Сен Жермен във Франция и Байерн в Германия - без конкуренция у дома, но и без успехи в Шампионската лига.

По-лошото е, че в Серия А дори не се чуват намерения за поемане на по-сериозен риск (спортен, финансов, структурен) от някой отбор, решил най-сетне да прекрати комфорта и хегемонията на Ювентус. Сякаш всички големи клубове от Милано, Рим и Неапол са подали колективна оставка, когато стане въпрос за първото място.

Всъщност подобно изоставане няма и как да се навакса за няколко месеца, затова нищо чудно серията от титли на Ювентус да продължи най-малкото и през следващия сезон. Със същите снимки на футболистите в черно и бяло, понесли титлата в Серия А.

И с киселия Алегри, който трябва да обяснява защо отборът му не е прокопсал в Шампионската лига.

 

Най-четените