Кариерата на Луис Енрике като национален селекционер на Испания нямаше как да започне по-добре.
Победното 2:1 на "Уембли" над Англия, все още вдъхновена от четвъртото място на Световното първенство, беше последвано от още по-гръмко 6:0 над финалиста на Мондиала Хърватия.
Хърватите въобще не приличаха на себе си срещу обновения и амбициран да се доказва испански тим и регистрираха най-голямата загуба в историята си, а можеха да отнесат и още голове.
"Ла фурия роха" вече гледа към финалната четворка в Лигата на нациите, но по-важното е, че показва огромен потенциал с нови лица в състава и усъвършенстван стил на игра.
А селекционерът бързо успя да убеди дори посрещналите го с недоверие, че е точният човек за поста след внезапната раздяла с Джулен Лопетеги преди Световното.
Енрике залага на гръбнак от играчи на Реал Мадрид, което може и да е неочаквано предвид трите му години като треньор на Барселона.
Срещу Хърватия от първата минута започнаха Дани Карвахал, Серхио Рамос, Начо, Дани Себайос, Иско и Марко Асенсио, докато Серхио Бускетс беше единственият титуляр от Барса.
Освен асовете на Реал Мадрид обаче, Енрике не се притеснява да налага и играчи като Родриго и Хосе Гая от Валенсия, Родри от Атлетико Мадрид, както и да превърне Саул Нигес в основна фигура в схемата си. Дълбочината в испанския състав е удивителна, а когато треньорът дава шанс не само на поизхабените суперзвезди, импулсът в играта веднага се забелязва.
След разгрома над хърватите Луис Енрике обясни, че въобще не се интересува от клубните тимове на футболистите си и наблегна на нещата, които са му харесали в представянето на Испания - бързият, директен футбол и добрата работа между линиите. "Рамос сменяше посоката, Асенсио беше изумителен с головете и пасовете си, имахме скоростта на Родриго, Буси [Бускетс] разпределяше топката... няма от какво да съм недоволен. Хареса ми почти всичко", радваше се Енрике.
Той никога не е бил най-великият тактик сред треньорите, но има подход към футболистите си, подготвя ги добре физически и им предава силната си воля за победа.
Това го прави идеален за национален селекционер на отбор, който има предостатъчно талант и технически данни.
В светлината на новите успехи обаче, провалът на Световното първенство се превръща в още по-трагично и трудно за преглъщане събитие. "Ла фурия роха" изглеждаше най-добрият отбор преди началото на Мондиал 2018, но президентът на федерацията Луис Рубиалес уволни Лопетеги ден преди първенството да започне.
Заместникът Фернандо Йеро нямаше как да е подготвен за задачата и с всеки следващ мач Испания се представяше все по-зле. На фона на показаното от "Ла фурия" в последните няколко дни срещу Англия и Хърватия, като далечен спомен от друга епоха е онзи осминафинал с Русия, в който иберийците демонстрираха най-отблъскващата версия на тики-така, която може да съществува.
Испания на Луис Енрике не се опитва да убие противника с рекорден брой безсмислени пасове и да влезе с топката във вратата, а с играчи като Асенсио и Родриго подхожда много по-директно.
Доминацията върху кълбото отново има смисъл и цел, отново носи голове и красиви изпълнения.
Крахът в Русия даде повод да се прогнозира смъртта на тики-така и да се говори за притежанието на топката като за нещо ненужно и даже нежелателно.
Само с два мача начело Луис Енрике показа, че не е нужно стилът да умира и е достатъчно просто да бъде развит според най-модерните футболни тенденции. Така Испания напомни, че е страшилище и е способна да спечели всяко голямо първенство - разбира се, ако отново сама не се простреля в крака точно преди началото му.