Как ви звучи Касъмпаша? Може би като болест по лозите или като място за заточване на неудобни политически противници. Какво казвате? Моля? Ааа, имало такъв футболен отбор...
Когато научих новината, че играчите на Левски Николай Димитров и Георги Сърмов е силно вероятно да бъдат продадени там, нарочно се въздържах да напиша коментар веднага, а реших първо да преспя, за да не пусна нещо нецензурно.
Чудно е как футболен клуб с претенции да бъде голям, който само преди 3 години и половина е играл в групите на Шампионската лига, а преди 4 е бил четвъртфиналист за УЕФА, може да продава титулярите си на подобно място. Същевременно, не е чудно при това положение, че същият този клуб отпада последователно от Тампере, БАТЕ, Жилина и Дебрецен.
Дотам ли я докарахме, че най-силно представящият се играч в отбора през изминалото първенство (Хичо) трябва да бъде трансфериран в първия клуб, който дава някакви пари за него.
След унижението един от капитаните на "сините" Живко Миланов да премине в нещо, което се нарича Васлуй, трябва ли и друг от свидните юноши, отглеждани с любов година след година, да подсили гранда Казъмпаша?
Лошото е, че тази трансферна политика, базирана на ниското самочувствие, дори не е Батково нововъведение. Още преди него Томас Лафчис осъществи в разпродажбата на играчите от славния отбор от 90-те удари като Мъри Стоилов в Кампомайорензе (помни ли ги вече някой - едни, дето днес играят в аматьорските дивизии на Португалия), Ники Тодоров-Кайзера в Анортозис, Вальо Дъртилов в Саръерспор, а Гошо Гинчев в Денизлиспор.
По време на президенството на Владимир Грашнов в момент, в който клубът беше заможен и доминиращ в България, ненадейно две от звездите - Сашо Александров и Предраг Пажин, бяха продадени в... Коджаелиспор.
Дълго време Турция бе любима трансферна дестинация за клуба, носещ името на Апостола: Дончо Донев - веднъж в Саръерспор, веднъж в Дарданелспор; Мартин Станков - веднъж в Малатиаспор, веднъж в Хазар от съседен Азербайджан; легендата Гонзо - в Самсунспор; капитанът и любимецът Иванков - в Кайзериспор. Не е лошо в Турция, хората отдавна са ни надминали на футбол, ама поне да продаваха в Бешикташ, Галатасарай или Фенербахче...
Екзотичните трансфери в повечето случаи са вредни не само за представянето на отбора в перспектива, ами и за самите играчи. Друго популярно направление е на североизток, вместо на югоизток: нигерийският национал и почти юноша на Левски Ричард Еромоигбе в някакво Химки, което веднага изпадна обратно от руската Висша лига, а бившият голям халф май сега рита в отбора от родината си Уори Уулвс; по-рано другата голяма "синьо-черна" надежда Омониго Темиле бе засилен в "реномирания" Криля Советов, където кариерата му напълно деградира, за да стигне дъното във фалиралия Ботев (Пловдив); за последно в бившия Съветски съюз бе продаден тази зима друг основен играч - Зе Соареш в пернишко звучащия Металург, и според оповестената информация за по-малко пари, отколкото е купен...
За разлика от Левски, другият най-голям български клуб ЦСКА в повечето случаи успява да осигури поне качествено първенство, в което да се изявяват техните футболисти - "червените" по-често успяват да продават във Франция (Манчев, Янев, Гъргоров) и Германия (Бербатов!), отколкото на турски средняци и новаци. Какво да кажем пък за Славия, която е образец на трансферна политика и се издържа главно от създаването, обиграването и маркетирането на качествени футболисти, които се продават на силни отбори за много пари!
Липсата на мисъл в перспектива или изобщо на мисъл в трансферната политика на Левски прави отбора за смях в Европа средно 2 на всеки 3 години. Ако титлата се печели горе-долу със същата честота на базата на някакво свръхестествено превъзходство, наричано шампионски манталитет или Бог знае какво, то същият този манталитет присъства с обратен знак в международната политика - и като трансфери, и като представяне в евротурнирите. Ако това не се промени трайно и водещи играчи бъдат продавани в разни касъмпаши, Левски е обречен да си бъде вовеки пръв на село...
