Данъчните се поинтересуваха за стандарта на живот на българските съдии и започнаха проверка. Не може да не им е любопитно как с 1000 лв. хонорар за мач в "А" група рефер се кипри зад волана на мерцедес или си купува къщи и имоти.
Истината е,че международните съдии припечелват по около 4000 евро на мач, но колко са такива арбитри у нас и колко мача им дават годишно?
Не че такава проверка ще даде резултат за начините, по които съдиите си докарват допълнителни пари. Но намесата на данъчните в клубовете отпреди година доведе до драстично редуциране на цифрите в счетоводните книжа. Както и до пълно осигуряване на играчите вече почти навсякъде. А ако реферите бъдат стреснати може да се спре или поне да се ограничи порочната практика на пликове по масите в съдийските стаи. Както и братовчедското определяне на наряди. Защото куп арбитри направиха кариера със солиден брой мачове без да изсвирят един наистина тежък сблъсък.
Всеизвестни са случаите с тотомилионери, хора с наследствен бизнес (неизвестно защо разработен чак в разцвета на кариарата като съдия), за вилите по морето и скъпите коли. Българските съдии са проекция на футбола ни - те нямат срам, взимат със замах, а показват слаб продукт. Не е случайно, че след Атанас Узунов нямаме рефер на голямо първенство. През този век нито един сериозен европейски мач не е свирен от български арбитър.
И въпреки това доходите им са доста над средните за България, а и кариерата им е доста по-дълга от тази на футболистите - до 45 години. В добавка с клубни президенти, които все още не разбират, че футбол се прави не с купуване на успех на всяка цена, а с инвестиции в бъдещето и градене на основи, сметката на съдиите излиза. Футболът им отваря и много странични врати, освен, че им показва хубавата страна на банкнотите.
Да влязат данъчните и да видим дали от догодина няма да има затягане на коланите и шепите сред хората в черно (жълто), което ще е стъпка напред за целия футбол.
