Ако до скоро за съществуващи два лагера в ръководството на Левски се говореше някак с половин уста, вече е ясно - такива има и те са ясно откроени.
От едната страна са собственикът Наско Сираков и все още неразкрити личности от управляващия партньор. От другата - изпълнителният директор Иво Ивков и треньорът Станимир Стоилов.
Самият Мъри само преди няколко месеца пусна червената лампа, заявявайки, "че напоследък не ходи щастлив на "Герена". И това беше първият публичен сигнал, че нещо в Левски е мътно. Оттогава Стоилов избягваше въпроса за неразбирателство със Сираков, а в една от последните си медийни изяви дори се изнерви на журналистически въпрос в тази посока.
Не е далеч времето, в което треньорът най-после ще разбие мита за големия тандем, който донесе "Синята приказка" преди малко повече от 15 години. Вече е ясно - такъв тандем няма. Двамата гледат в различна посока, а пресконференцията на изпълнителния директор Иво Ивков показа, че нещата на "Герена" са достигнали точката на кипене.
"Върху мен се изляха тонове помия, знам кои са кукловодите. Те са от най-близките кръгове на висшето ръководство. Ще им кажа само да внимават да не останат в мрак накрая, бе една от най-силните фрази на юриста. - Проблемът на Левски не е от финансово естество. Големият проблем на Левски е от управленско естество. Казвам го и ви гледам в очите. Имаме различия с висшето ръководство на клуба за тактиките и стъпките, които трябва да се предприемат.
Няма нищо лошо в това. Това са различни виждания. Някой от нас греши. Не е изключено да напусна клуба, но съм отговорен човек. Аз съм единственият човек, който подписва от името на клуба. Ще дам на собственика възможност да изберат с кого да ме сменят - той и неговите съветници. Аз трябва да подписвам важни документи в следващите дни."
След подобни фрази е ясно, че в Левски вече е тясно и за двата лагера. Един от двата трябва да си ходи.
Все още няма официално изявление от Станимир Стоилов, но повече от ясно е, че той е на страната на Ивков. В последно време треньорът е подложен на огън най-вече от свои заради заплатата си от 48 000 лева. А и заради неуспешната серия от 10 мача без победа.
Но нещата се обръщат. До мача с Хамрун никой не смееше да каже дума срещу Стоилов. Благодарение на него клубът бе реанимиран, спечели Купата на страната и отстрани ПАОК, който само няколко месеца по-рано игра четвъртфинал в европейските турнири.
Стадионът беше пълен, а играчите на Левски започнаха да имат стойност. Признанието за отказаните 6 млн. лв. за Адриан Краев и Хосе Кордоба е достатъчно доказателство за това. До пристигането на Стоилов едва ли целият отбор на Левски струваше толкова. И решението да бъдат отказани офертите може да се окачестви като абсолютна глупост.
Дали това е еднолично решение на Сираков, както твърди Ивков, или е било споделено такова, не знаем.
Но подобен приход щеше да облекчи ситуацията спрямо задълженията към НАП и те щяха да са наполовина.
Последното изречение според българската граматика е бъдеще предварително време в миналото. И пропуснатата продажба остава само езикова специфика. Големият въпрос сега е дали някой ще дръзне да каже "ние или те". И този някой е Станимир Стоилов.
В подобни бурни времена гребането в различни посоки би било пагубно. И може би единственото работещо решение ще бъде някой да си тръгне. Защото сътрудничеството вече е изключено.
