Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ще ги стигнем лудогорците?

Как ще ги стигнем лудогорците? Снимка: Getty Images

Да, да - заглавието е заигравка с една песен, която и днес означава много за хората от поколението, които видяха с очите си невъзможността да се даде отговор на въпроса в нея.

И когато великият Тодор Колев пееше "как ще ги стигнем американците", пригласяхме с охота. Макар да си знаехме, че това е и един вид присъда, а не просто реплика, извадена от живия живот.

В събота Квадво Дуа заби гол за Швейцария срещу Унгария пред очите ни. На европейското. Човекът вкара майсторски, реално положи основите на победата за своя отбор и стана звезда с един шут.

Защото световните агенции и медии реагираха, като извадиха на показ историята му. А тя е една от онези, които само футболът може да създаде. Извикан за първи път в националния преди 15 дни, дебютирал за едно полувреме в контрола с Естония, а в 13-ата минута на официалния си дебют, при това на най-голямата възможна сцена, вкарва.

Роден в Лондон, с ганайски корени, избрал да играе за Швейцария - история, та дрънка. И къде се подвизава този тип? В Лудогорец, в българското първенство. И това се писа като част от историята, превърнала се в един от минисюжетите на ден номер втори на първенството.

Дуа дойде в Разград от Нюрнберг, като информациите за цената са противоречиви. Някъде от 2 до 3 милиона евро, като не е по-малко от 2. Според transfermarkt си е направо 3 милиона.

Нападателят дори не бе неизменен титуляр в Лудогорец миналия сезон. Нямаше ефекта, да кажем, на Игор Тиаго. А ето, че днес е звезда на европейското.

И с това започва тезата - къде е Лудогорец на футболната карта, къде останалите ни отбори?

Цената на Дуа е вече вероятно около 10 милиона евро.

Това прави с цената на играчите едно силно представяне на тази сцена. И икономическата страна не е всичко. Лудогорец през това лято ще вземе пак 3-4 играчи от сериозна класа и добре подбрани на пазара.

Двама май вече са факт - Родриго Саравия (уругваец от Пенярол) и Дерой Дуарте (нидерландец от Фортуна Ситард). И двамата, когато са отворили "чичко гугъл", за да разберат какъв е този клуб, който иска да ги вземе, са видяли достатъчно, за да не се колебаят:

- редовен европейски участник най-малко в групи на Лига на конференциите, а напоследък - и в пролетни елиминации

- шампион по задължение, 13 поредни титли

- продал футболисти като Тиаго в Брюж за 11 милиона евро преди година, който сега отива в Брентфорд за 3 пъти повече

- клуб, в който се плаща редовно, добре и условията са идеални за всеки новодошъл играч

- клуб, от който има двама представители на Евро 2024 (вторият след Дуа е Якуб Пьотровски).

Това е имиджът, който си е създал Лудогорец.

И, да - който живее в България и следи футбола в страната, няма как да не знае за "тъмната страна" от отношението към клуба от Разград. Естествено - помним какво се е случвало през годините като лоби на този отбор, като съдийски комфорт в определени моменти. До голяма степен не можем да не се съгласим и с довода, че приносът на този клуб към българския футбол генерално не е особено сериозен, да не кажем по-силна дума.

Защото е ясно, че няма как да е добре в общ план и за цялата среда, ако някой е шампион 13 пъти поред. А и национални футболисти на България от Лудогорец... двама и половина, казано образно. Но, реално, един частен клуб какво задължение има да прави така, че и останалите около него да са добре? Не е ли тяхна задача да се равняват по този, който дърпа пред останалите?

И да погледнем фактите - те са наистина показателни кой къде е. Говорим за клуб, който е избягал толкова пред останалите, че направо е обезкуражаващо. Той привлича играчи за няколко милиона евро всяко лято, но и продава за същите пари, че дори повече.

Справка:

Сезон 2022-23 г. - привлечени футболисти за 5.55 милиона евро. Продадени за 18.8 милиона евро.

Сезон 2021-22 г. - привлечени за 8.10 милиона, продадени за 8.06 милиона.

Пак - данни на transfermarkt.

Ясно е, че ако тръгне да продава след Евро 2024 Дуа и Пьотровски, клубът ще прибере едни 20 милиона с лекота за двамата. А е платил около 4.

Пари там се дават, инвестират се, но и се връщат - моделът вече не е само печеливш спортно-технически и като трофеи, а и икономически. Или поне - не е само "операция изваждане".

При всичко казано дотук, не бива да ни учудва какви са европейските рейдове на Лудогорец, и какви на останалите ни клубове. В момента най-актуалните имена на клубни отбори от нашия регион са Олимпиакос - заради спечелената купа в Лига на конференциите, и Фенербахче - защото новината за назначението на Моуриньо обиколи света.

Само в последните три години Лудогорец ги би и двата в европейски мачове. Като Олимпиакос го и отстрани в квалификации за Шампионската лига. А "фенерите" ги удари през есента в групата си. Е, с тези факти как да спориш?

Ясно е, че Разград никога няма да е харесван от всички. И особено от онези, които вадят аргументи за това как бяха положение основите на тази доминация. Нищо не бива да се забравя, включително годините на онзи мач в Перник срещу юноши, на съдийството на някои ключови сблъсъци, на подпомагането на трети отбори... Нещата се знаят.

Но и не бива да си затваряме очите за очевидни факти и реалности на нашето време. А те са, че Лудогорец няма стигане в много отношения. На практика - във всички, които са съществени и значими за това какъв прогрес има един футболен клуб.

И е добре останалите най-после да погледнат на това именно по този начин - като състезание, а не като постоянна пиеса, в която са "жертви".

Да се равнят и опитат да го догонят с футболни, управленски, структурни и административни ходове, които да направят клубовете им работещи. Не е лесно, разбира се. Но това е идеята на спортното състезание.

В противен случай още дълги години ще гледаме надбягване с един кон.





 

Най-четените