Казват, че един отбор е толкова добър, колкото са добри голмайсторите му.
За Манчестър Юнайтед това означава, че успехите на тима са директно свързани с формата на Маркъс Рашфорд - местното момче, големия талант от школата, който имаше всички данни да стане суперзвезда.
7 години след дебюта му за първия отбор обаче представянето на Рашфорд продължава да бъде на приливи и отливи, а огромните надежди към него често остават без покритие.
Зависимостта от головете на нападателя е особено притеснителна за Юнайтед и мениджъра Ерик тен Хаг, защото Рашфорд спря да вкарва и да решава мачове, а именно неговият принос беше в основата на положителните моменти от миналия сезон.
Сега "червените дяволи" записаха най-слабото начало на кампания от 1989 г. насам с 4 загуби в първите 7 кръга на Висшата лига. В тези 7 мача Маркъс се разписа само веднъж, а това не отговаря на статута му на един от най-скъпоплатените играчи на тима.
През юли той подписа нов 4-годишен договор срещу 325 000 паунда на седмица и изглеждаше, че си го е заслужил след най-резултатния сезон в кариерата си с 32 гола във всички турнири.
От известно време обаче Рашфорд не играе като един от най-класните нападатели в Европа, а по-скоро ни кара да се питаме дали изобщо заслужава да е титуляр за тима си.
Показателно е, че беше сменен в 77-ата минута при загубата с 0:1 от Кристъл Палас през уикенда - в момент, когато Юнайтед отчаяно се нуждаеше от нещо специално, за да обърне мача, Тен Хаг прецени, че с Рашфорд това няма как да се случи.
Малцина нападатели минават през чак такива амплитуди в представянето си, а за момента на "Олд Трафорд" няма кой да компенсира головата суша на таланта.
Централният нападател Расмус Хойлунд е полезен поне в няколко отношения, но засега не е човек, който ще се скъса да вкарва.
А откакто Тен Хаг води отбора, Рашфорд е абсолютният лидер по резултатност, следван от Бруно Фернандеш с двойно по-малко попадения от английския национал.
В предходния сезон имаше един период от завършването на Мондиал 2022 до победния финал за Купата на лигата на "Уембли", когато Рашфорд реализира 17 гола в 19 срещи.
Това беше възприето като знак, че най-сетне се превръща в смъртоносния нападател, който феновете мечтаят да виждат.
Юношата на Юнайтед беше сякаш преобразен при Тен Хаг, след като преди това през 2021/22 се беше отчел със скромните 5 гола в 32 мача.
Но феноменалният период за него приключи бързо и попаденията секнаха още в края на 2022/23, когато се разписа само 4 пъти в последните 18 двубоя. Още едно доказателство колко зависим е Юнайтед от него - когато Рашфорд спря да вкарва, съставът не успя да спечели 10 от последните 22 мача за сезона.
При толкова малко опции в атака, при преотстъпването на Мейсън Грийнууд и изваждането от състава на Джейдън Санчо и Антони по нефутболни причини, отговорността пада именно върху Рашфорд.
Големите футболисти блестят най-много, когато отборът има най-голяма нужда от тях, но при Маркъс нещата не се получават така.
Със сигурност не е поради липса на желание за поемане на отговорност, просто в действията на играча няма достатъчно ефективност и статистиките му не са никак добри спрямо други на неговия пост.
Когато Тен Хаг казва, че играчите му излизат на добри позиции, но не взимат правилните решения, не е трудно да се досетим кого най-вече визира.
Маркъс Рашфорд е отправил 28 удара в седемте си мача от Премиър лийг през този сезон, а това е повече от изстрелите на Хюн-Мин Сон (20), Мохамед Салах (21) и Букайо Сака (18).
Само 6 от ударите на Рашфорд обаче са били точни и тази успеваемост от 21% подсказва, че той не стреля качествено или го прави от твърде трудни позиции. За отбелязване е колко често Раши предпочита да шутира, отколкото да комбинира със съотборник, а накрая изстрелът му се оказва неточен.
За сравнение, Салах има 48% точност на ударите си, а Сон и Сака са с по 50%.
"Той знае, че може да се справя по-добре", подхвърли Тен Хаг за Рашфорд след загубата от Кристъл Палас и това беше достатъчно деликатен начин да признае, че критиките към нападателя са заслужени. Треньорът подчерта и че отборът трябва да се влага много и футболистите да се трудят един за друг.
Но може би точно тук е част от проблема на талантливия Маркъс, който няма спирка, когато играта му потръгне и натрупа увереност.
В трудните периоди, когато талантът не е достатъчен и на преден план излизат упоритостта, постоянството и себераздаването, на Рашфорд все нещо не му достига.
В този смисъл играчът е най-доброто олицетворение на целия тим на Манчестър Юнайтед - непредвидим, непостоянен и лесно огъващ се, когато е под напрежение.
Тен Хаг продължава отчаяно да се нуждае от головете на Рашфорд, защото без тях сезонът е на път да се превърне в катастрофа.
А самият футболист има нужда да покаже, че притежава необходимата консистентност, за да се превърне в истински лидер на Юнайтед - а не просто в талант с нереализиран потенциал.
Следващата му възможност е още тази вечер в Шампионската лига срещу Галатасарай.
