Във вторник Лудогорец получи открит урок от скромен косовски тим, който търси своето място под слънцето. Ролите изглеждаха обърнати - Балкани се държеше нахакано и с игра като за скъп средноевропейски отбор. От другата страна българският шампион бе безидеен, уплашен и странно изненадан.
Затова и думите на Козмин Моци, че в съблекалнята играчите не можели да повярват на случващото се, звучаха нелепо. Във времената на глобализация, достъпна информация и свръх-детайлен скаутинг е абсурдно да не знаеш какво да очакваш от противника.
Балкани изигра 14 мача в Европа през миналата година, а на стадион "Фадил Вокри" в Прищина демонстрира, че това не е било случайно. Изненадани явно бяха само футболистите на Лудогорец, които не можаха да противопоставят никакви футболни достойнства на съперника.
Нещо повече - Балкани държеше отлично топката, с великолепна комбинативност и бързо излизане от доста слабите опити за преса от страна на българския първенец.
Двата гола, които разградчани инкасираха в Косово, са най-малкото, с което можеха да се разминат. А макар в лагера на разградчани привидно да не си представят вариант отпадане, вътрешно те са наясно, че реваншът няма да прилича на протоколка срещу Левски в края на сезона. И шансът да слязат две нива надолу в Европа е реален.
Случилото се във вторник вечер показа до какво води фалшивата конкуренция у нас за доминанта, който властва вече 12 години в първенството.
Услужливи съдии, услужливи съперници, услужлив футболен съюз, услужлива програма. Но срамотиите им лъсват в Европа. Там, където няма как срещу теб да пратят юноши за обиграване. Там, където свирят дузпи срещу теб и вадят без свян червени картони.
В евротурнирите несъстоятелността си личи най-много.
Ако тя беше замазана в наскоро завършилия шампионат, на континента мърдане няма. Получаваш толкова, за колкото си работил. Нито повече, нито по-малко. А евентуално отпадане още в първия кръг на Шампионската лига ще се нареди веднага след позора срещу Милсами през 2015 година във вътрешната класация на Лудогорец. И най-вероятно ще означава край на повторния експеримент с Ивайло Петев начело.
Завръщането на треньора в Разград бе хем очаквано, хем изненадващо предвид лошите чувства, които запазиха двете страни при раздялата през 2013 година. По всяка вероятност и братя Домусчиеви в момента се чувстват леко подведени за ангажирането му в началото на годината.
Очакваното надграждане така и не се състоя. Нямаше и кой знае какъв ефект на новия треньор.
Цената ще трябва да бъде платена от собствениците, защото поредната атака на групите в Шампионската лига вече изглежда по-невъзможна от последната мисия на Том Круз.
И отново се завърта омагьосваният кръг. Треньор, нови играчи и нови срамотии у нас.
Такива ще има, не се съмнявайте. Началото на сезона за шампионите отново потвърди още едно нещо - липсва ясна концепция за развитието на клуба. В отбора пристигат някакви индивидуалности, за които шефовете вадят сериозни пари. Но тези индивидуалности така и не могат да бъдат направени колектив. Независимо дали треньорът се казва Върба, Шимунджа или Петев.
Работи някаква школа, но резултатите от нея не са кой знае колко обещаващи. Иван Йорданов и Доминик Янков са добри футболисти, но едва ли ще бъдат основни играчи за който и да е наставник, пристигнал да жъне в Разград.
И всичко това се случва пред намаляваща публика, на която дори вече сякаш ѝ писна отборът да става шампион и ходи на стадиона насила. Или поне така изглежда.
