Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2016 година, ГЕРБ биха взели 26.1% от гласовете, а БСП - 24.9%. Това сочи проучване на социолозите от „Екзакта", проведено между 27 и 30 декември 2016 година. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма - между 2% и 3%.
Трета политическа сила биха били Обединените патриоти с 10.5% от гласовете, а ДПС биха получили малко над 4% от гласовете. В края на миналата година РБ се подреждат пети с резултат от 3.5% и биха останали извън парламента, ако се запази сегашната избирателна система. 3.3% може да получи партията на Веселин Марешки „Воля", а самостоятелно ДСБ получава 2.1%.
„Екзакта" отчита мобилизация около БСП в ляво и фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях.
63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.
Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.
Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев - от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.
Имената, свързвани с възможност за силна лява алтернатива на сегашната власт са Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева.
21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.
Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България", одобрението към него възлиза на 14%. Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания. 11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Р. Кънев и Хр. Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.
Нагласи спрямо политическите лидери
Изследването на „Екзакта" сочи, че в момента няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението.
Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от 25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.
Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас - одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Б. Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ. Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт.
Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.
Стабилно остава одобрението на българите към членството на страната в Европейския съюз. 77 на 100 го одобряват, докато неодобрение се среща само сред 13% - предимно възрастни българи, нискообразовани, бедни, симпатизанти на БСП и Атака.
59% от българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял нараства с четири-пет пункта за последните три години. Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените патриоти.
56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи, сочи още проучването. Най-много привърженици на тезата има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.
