"Уж щяха да изчегъртат ГЕРБ, а сега ги подкрепят и клякат пред тях."
Множество коментари от този сорт се появиха в четвъртък, след като депутатите от "Има такъв народ" (ИТН) гласуваха в подкрепа за кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС за председател на Народното събрание.
От парламентарната трибуна Тошко Йорданов от ИТН мотивира тези действия - неговата група иска да предложи експертно правителство с третия мандат от президента, а за да се стигне дотам, първо трябва да има председател на парламента и да се формират парламентарни групи.
И Йорданов, и партийният председател Слави Трифонов са категорични, че няма да подкрепят кабинет от първия мандат, който ще бъде връчен на ГЕРБ-СДС, нито от втория мандат, който трябва да отиде при втората политическа сила - ДПС.
Въпреки това критиките по адрес на ИТН - антисистемна партия, чийто възход дойде на вълната от недоволство именно срещу ГЕРБ и Бойко Борисов - са тежки, а отправящите ги не приемат идеята за каквито и да е отстъпки.
Едва ли някой може да ме обвини, че съм защитник на каузата на "Има такъв народ", но в случая те взеха решение, което ни спести поредното туткане в парламента и губене на време за нищо.
Истината е, че в сегашната ситуация все някой трябваше да направи компромис, за да бъде избран председател на Народното събрание. Без човек на тази позиция политическият процес спира и нищо не се случва.
Виждали сме вече няколко пъти как този избор се бави с дни, а понякога дори и над седмица, защото партиите отказват да подкрепят кандидат на друга формация.
Причината в случая дори не са конкретните кандидати и техните лични способности, а самият факт, че да подкрепиш човек "на другите" може да бъде прието като "клякане" пред другата партия и дори като предателство.
А това е крайно опасно в сегашната политическа обстановка.
Отговорни за това до голяма степен сме ние - избирателите. Защото гледайки към политическата криза в момента, политиците и партиите със своя опортюнизъм са само половината от причината за нея.
Останалата част от вината пада върху избирателите и по-специално твърдите ядра на партиите, които са настроени непримиримо към всеки опит за компромис.
Резултатът от последните парламентарни избори показва точно това - избирателната активност се е сринала драстично и партиите трябва да разчитат все повече на твърдите си ядра.
В една такава среда възможността да разочароваш верните си избиратели може да ти коства упадък в подкрепата и дори да застраши влизането ти в парламента. Затова и толкова лидери в момента така категорично отказват всяка възможност за преговори за правителство, дори това да значи да отидем на нови избори.
Вижте какво се случи с ПП-ДБ след участието им в "Сглобката" и изведнъж решението на коалицията сега да отказва по какъвто и да е начин да говори с ГЕРБ става доста разбираемо. Загубата на над 300 хиляди избиратели е звучен шамар, след който всеки би си взел поука.
ГЕРБ също бяха наказани. Въпреки че са първа сила, при това със солидна преднина пред втория, те губят над 130 хиляди избиратели, недоволни от компромисите, които Борисов прави, за да угоди на други политически сили.
Същевременно сегашната ситуация е такава, че няма как да се формира управление без компромиси. Никой не разполага с достатъчно представителство в парламента, за да управлява сам.
Това със сигурност няма да се промени при едни следващи избори по-късно тази година, нито ще се промени при едни по-следващи избори някъде в началото на 2025 г.
Към момента няма как една партия сама да събере 50% от вота на избирателите, което да ѝ даде правото да управлява сама. Видяхме вече какво се случва с правителствата на малцинството и до какъв хаос може да се стигне.
Това означава, че ще трябва като общество да се научим да живеем с коалиционни управления, поне докато нещо в политическата среда не се промени кардинално.
Да, тази промяна трябва да се случи колкото в умовете на избирателите, толкова и в самите партии - промяна в поведението, смяна на лидери (крайно наложително), въвеждане на някакъв поне минимален етикет на поведение, повече комуникация за визия и политики и по-малко нападки...
Българската политика има нужда да се преоткрие.
Имаме нужда от ново отношение - както на избиратели, така и на политици, които да се фокусират повече върху работата, гласуването на закони и прокарването на планове за бъдещето.
Ако нищо подобно не се случи, ако ние не започнем да мислим по по-различен начин как се случва политиката у нас, това ще ни води само към още по-дълбоко блато.
Да останем в сегашния кръг от отрицание, антагонизъм и повтарящи се грешки означава да се провалим като общество и да провалим страната си за следващите поколения.
Тогава единственото, което ще сме изчегъртали, ще бъде надписът на входа на Народното събрание - "Съединението прави силата".
