В България отдавна не беше ставало дума за Крим. Подсещаме се от време на време, когато руснаци и украинци задрънкат с оръжие и като цяло често забравяме, че през последните няколко години полуостровът бива превръщан в една гигантска военна база.
Наскоро обаче отново се зашумя за него покрай изборите за президент и спорното изказване на новия-стар държавен глава Румен Радев, че "в момента [Крим] е руски, какъв да е"?
Само часове след това вече се бе разразила една истинска буря в медии и социални мрежи относно геополитическата ориентация на Радев и даже се стигна до дипломатическо напрежение между Киев и София.
В началото на тази седмица, вече след изборите и в качеството си на преизбран президент, Радев влезе в обяснителен режим и даде пояснение на изказването си чрез официална позиция от "Дондуков"2:
"Анексирането на Крим е в нарушение на международното право. Това е ясно изразена позиция на Република България във всички международни организации. От юридическа гледна точка Крим принадлежи на Украйна и страната ни е заявила многократно подкрепата си за нейния суверенитет и териториална цялост. Същевременно, както президентът Румен Радев подчерта в предизборния дебат, "в момента" Крим се контролира от Русия и е повече от ясно, че този проблем не може да се реши по силов път."
Докъде може само да доведе един гаф от необмислено изказване. А може би пък си е имал съвсем реални електорални основания да го каже? Това вече е друга тема.
Факт е обаче, че отново се повдигна въпроса чий е този Крим.
Според международното право той е съвсем ясно и категорично украински. Даже не просто според мнението на разни организации като ООН, а по силата на ангажимент, поет от самата Руска Федерация.
Да, ангажимент на Русия за "уважение на украинската независимост и суверенитет в съществуващите граници" - точно това гласи първа точка на Будапещкия меморандум от 1994 г., според който Киев се задължава да предаде складовете си с ядрено оръжие, останали след разпада на СССР, а Москва се ангажира да не пипа "съществуващите граници", и също така да се "въздържа от употребата на сила".
Колко по-ясно може да бъде? Русия е в явно, грубо и абсолютно безцеремонно погазване не само на международните норми, а също така на собствените си задължения.
Нека припомним все пак, че става въпрос за режим, който се опитва да бъде миротворец в конфликти на Балканите, Близкия Изток, Кавказ и Африка. Трудно можеш да имаш претенции за легитимност и спазване на установени правила и норми при положение, че сам ги огъваш най-безскрупулно.
Тук някъде обаче се появяват и аргументите на онези, които смятат, че Москва има основанията да окупира и анексира Крим. С други думи казано, ако има налице достатъчно причини, тогава за по-удобно на мястото на международното право идва правото на по-силния.
Та, Крим е бил изконно руска територия, населена в момента с мнозинство от етнически руснаци, които при референдума от 2014 г., проведен в условията на окупация, с близо 97% резултат избират да бъдат присъединени към Руската федерация. В този смисъл Москва просто си връща онова, което винаги си е било нейно.
Дори да оставим настрана въпроса с легитимността на въпросния референдум, има няколко други аспекта, които си заслужава да бъдат разгледани по-внимателно.
Все пак, ако погледнем в исторически план как стоят нещата, може много лесно да се направи една проста сметка кой колко дълго е владял територията на Крим. Тук СССР и нейният правоприемник Русия по-скоро се нареждат едва на шесто место след Източна римска империя (829 г.), древногръцкото Боспорско царство (375 г.), Кримското ханство (331 г.), Османска империя (305 г.), Монголската империя и Златната орда (210 г.) и чак тук се появяват някъде Руската империя, СССР и Русия с 205 години плюс още 7 години незаконна анексия.
Е, на кого да върнем тази изконна територия тогава? Make Eastern Roman Empire great again?
Да, но там говорят руски и се самоопределят като руснаци. Е, и? Историята на Европа е такава, че практически във всяка една държава има поне по едно компактно етническо, езиково или религиозно малцинство, което се идентифицира с друга държава или пък има претенции за собствена независимост.
Примерите са безброй. Романтичните националистически представи могат да са много красиви за някои, но са не по-малко опасни за международния ред. Трябва ли да се връщаме отново в 1914 г. и Франция и Германия да се сбият за Елзас и Лотарингия?
Или пък Будапеща да предяви претенции към трансилванските унгарци в Румъния? Бретан може да обяви независимост и да бъде последван от Корсика, а пък Германия отново да си потърси правата над Силезия. Защо и Южен Тирол да не направи референдум за нещо? Да не забравяме все пак и региона около Кърджали в България и факта, че на юг от нас Турция се превръща в една регионална сила с все по-мащабни амбиции и иредетистки претенции.
И споменавайки референдуми точно един такъв от 1991 г. става основата за независимостта на Косово от 2008 г. Именно това е прецедентът, който се използва като аргумент, когато става въпрос за претенциите на Русия към Крим.
Проблемът обаче е че няма как да бъдат сравнявани два случая с много малко общо помежду си. Едва ли някой някога щеше да приеме независимост на Косово, ако страната не бе тръгнала по пътя на трагедиите в Босна и Херцеговина, а следващата "Сребреница" не бе просто въпрос на време да се случи.
Не желанията за независимост на етническите албанци бяха причината за военната интервенция на НАТО, а кампанията за етническо прочистване, която бе въведена в ход от армията на Слободан Милошевич. В този смисъл Косово просто нямаше как да остане част от Югославия.
За сравнение Крим бе обект на агресия от страна на съседна държава, която не просто окупира полуострова, а впоследствие директно го присъедини към своята територия. От своя страна Албания никога не е правила опити да анексира Косово.
Ако продължим в същия дух и разгледаме двата случая става видимо и друго нещо - докато най-новата държава на Балканския полуостров стана такава след като повече от десетилетие е обект на дебат, а самата независимост е резултат от международно решение, макар и не под формата на консенсус, то що се отнася до Крим, Русия изобщо не допуска който и да е наоколо. Просто "Крым наш", както вече обичат да казват. Нищо друго няма значение
Едва ли са необходими повече сравнения. Колкото повече се вглеждаме в прецедента на Косово, толкова по-неудобен за Русия се оказва той.
За такива случаи сърбите (едва ли е изненадващо, че точно те) имат и една много удобна поговорка: "Чиято е овцата, негова е поляната". Това в момента важи в пълна сила за Крим. А като вземем предвид, че и гегата се крепи под руска ушанка, картинката става доста ясна.
Само че когато от тук гледаме към Крим и приемаме с лека ръка анексията, няма да е лошо да се сещаме и за Кърджали и за все по-гласните претенции на неоосманистите в съседна Турция. В България също се случват референдуми понякога.
