Какво може да бъде общото между свъхлуксозната марка автомобили Rolls-Royce и американския гигант в областта на ядрената енергетика Exelon? На пръв поглед абсолютно нищо. Но всъщност съвсем скоро британската компания стана партньор с Exelon и ще навлезе в бизнеса с разработване на малки модулни реактори (ММР).
Не, не е шега. Производителят на любимите коли на всеки милиардер или хип-хоп звезда ще произвежда ядрени реактори.
Или поне такова е намерението засега. Компанията обяви, че успешно е набрала капитал от около 600 милиона долара под формата на частни и държавни инвестиции. Около 260 милиона от тях са осигурени от Exelon и френската BNF Resources, докато британското правителство ще осигури 280 милиона като част от плановете си за преход към зелена енергия. От своя страна Rolls-Royce ще инвестира сумата от 70 милиона.
Всъщност ориентацията на автомобилния производител към тази специфична ниша не би трябвало да е изненада. Реално Rolls-Royce съвсем не е известна като компания, която прави само качествени двигатели за коли, като тя от десетилетия прави самолетни двигатели, а от 50-те години на миналия век участва и в конструирането на ядрени реактори за подводниците на британските военноморски сили.
В този смисъл начинанието не изглежда като скок в непознатото, а по-скоро инвестиция в една нова енергийна област и следването на една относително нова тенденция. Тук вече става въпрос за очертаващото се въвеждане на ММР за сметка на конвенционалните традиционни ядрени реактори.
Както е добре известно те са огромни, изключително сложни и се строят бавно, в продължение на години. В същото време са много скъпи с цени, които биха могли да достигнат до няколко десетки милиарда долара.
Например "Hinkley Point C" е атомна електроцентрала, с два реактора, която се строи в момента във Великобритания и ще струва над 25 милиарда долара. В същото време според оценките на Rolls-Royce техният проект за мини ядрен реактор ще бъде с цена около 2,7 милиарда. Цената е по-ниска, но и мощността също е такава, като "Hinkley Point C" е с потенциал да захранва 6 милиона домакинства, докато един малък реактор ще е с шест пъти по-малки възможности в това отношение.
На този фон обаче различните проекти за ММР имат някои много сериозни предимства.
Освен, че са по-евтини и по-компактни, те могат да се построят значително по-лесно и бързо, тъй като частите за модулите могат да се построят в един завод, което ги прави значително по-удобни за транспорт. Така подобни реактори могат да бъдат построени на места, които по-принцип са неподходящи за големи електроцентрали или пък в отдалечени и изолирани райони.
Лесно могат да бъдат адаптирани към вече изградена инфраструктура, а не трябва тепърва да се изгражда изцяло нова за тях. Така при оттегляне на традиционни електроцентрали на въглища, могат да бъдат техни заместители.
Все пак вероятно най-важното е, че ММР се считат за по-безопасни и по-стабилни от големите ядрени реактори. Например те са много по-трудно податливи към прегряване, тъй като ядрата им са по-малки и отделят по-малко топлина. Намалени са и други инженерни рискове, като някои модели ограничавам до минимум наличието на подвижни части, което намалява вероятността за повреди и аварии.
Затова и интересът към ММР непрекъснато нараства.
Реално в момента има само няколко действащи подобни структури. Два от тях работят от плаващия АЕЦ "Академик Ломоносов" в арктическата част на Русия, а друг е активен от септември месец тази година в Китай.
От своя страна няколко провинции в Канада имат подписан меморандум за съвместно разработване и разполагане на ММР, докато френският президент Еманюел Макрон наскоро обяви, че страната му също ще инвестира в новата технология.
От своя страна пък Румъния стана първата държава, която ще строи мини АЕЦ по американска образец.
"Това партньорство ще внедри ММР в Румъния и ще позиционира САЩ като водеща сила в развитието на тази технология. Търговското споразумение включва проектиране и построяване на шестмодулна електроцентрала, която ще създаде 3700 работни места в САЩ и Румъния. С разрастването на проекта е възможно в бъдеще тези работни места да станат 30 000", се пише в официалното съобщение на американското правителство.
Очакванията са, ако проектът се осъществи, по-малката електроцентрала да започне да работи през 2028 г. и да бъде допълнение към двата големи реактора на АЕЦ "Черна вода". За изпълнител е избрана американската компания NuScale Power. Техният дизайн на реактор е висок само 23 м и реално над 100 от тях биха могли да се поберат в сградата на един традиционен реактор.
Въпреки всичко обаче ММР технологията има своите противници, които смятат, че без значение от размера, ядрената енергия все още е скъпа и твъде рискова.
За да стане тя по-евтина е необходимо да се стандартизира дизайнът на малките реактори, докато в момента съществуват десетки различни модели.
От друга страна тези реактори трябва да започнат да се произвеждат в големи количества, за да имат някакъв съществен ефект върху енергетиката - нещо което означава наличието на надежден пазар и масивно участие на частни инвеститори. Те пък все още са предпазливи заради провалени проекти на опитни играчи в този бранш като Westinghouse и Babcock & Wilcox. Дори двата работещи реактора в Русия все още са далеч от ефективността, която е очаквана от тях, като тяхното построяване се оказва четири пъти по-скъпо от очакваното.
Не на последно място стои и вечният проблем със складирането на ядрени отпадъци. Макар и в по-малки количества, мини реакторите ще произвеждат радиоактивен боклук, а досега никой не е измислил начин за неговото съхраняване, който да е достатъчно устойчив и приет от всички.
Това, за което всеки е съгласен обаче е, че светът много бързо трябва да намери начин за намаляване на вредните въглеродни емисии в атмосферата.
А в този смисъл преходът към екологично чиста зелена енергия много трудно може да стане без ядрената мощ.
