Колко и какво ще се промени през следващите 25 години? Какви са очакванията за икономиката, технологиите, медицината? Ще придобием ли нови права или ще загубим някои? Кога ще открием живот извън Земята?
Световната Aсоциация "Галъп интернешънъл" провежда мащабно изследване сред 59 716 респонденти от 62 држави, в което задава тези и други въпроси, които да покажат настроенията на хората по света за бъдещето.
Според авторите на проучването то е проектирано така, че да покрива около две трети от глобалното население (и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение).
Според по-голямата част от анкетираните (42%) през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 38% са на мнение, че това няма да се случи.
Хората в Северна Америка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия/Океания и ЕС са по-уверени, че 4-дневната седмица ще бъде достъпно право за повечето хора през следващите 25 години.
Латинска Америка и европейските държави извън ЕС, следвани от страните на юг от Сахара, са по-малко склонни да се съгласят в сравнение с други региони.
58% изразяват вяра, че хората ще станат по-малко здрави (32% не са съгласни). Това твърдение среща по-сериозна подкрепа в страни като Северна Македония, ОАЕ, Босна и Херцеговина, Боливия, Ирак, като там има дялове от по 70-80% на съгласие с това твърдение.
Най-малко склонни да се съгласят с подобно твърдение изглеждат хората в държави като Индонезия, Швеция, Германия, Нидерландия, Сиера Леоне и др. с дялове от едва около 40%.
Темата за еднополовите бракове продължава да разделя менията, като 45% изразяват съгласие, че след четвърт век бракът между хора от един и същи пол ще бъде нещо нормално, докато 44% са на мнение, че това няма да се случи.
От "Галъп" отчитат, че водещите фактори за определяне на мненията по този въпрос са образованието и социалния стандарт, като допълват, че в някои държави от Близкия изток и Северна Африка този въпрос не е бил тестван.
Малко повече са хората по света, които вярват, че през следващите 25 години детският паралич и СПИН ще бъдат заличени (71%), отколкото хората, които вярват, че жените ще получават същото заплащане като мъжете за еднаква работа. 68% от анкетираните са съгласни, че в обозримо бъдеще жените ще получават еднакво заплащане. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат.
Почти половината от хората от различни нации по света смятат, че щатският долар ще загуби ролята си на водеща валута в света през следващите 25 години.
34% са на обратното мнение, а 19% не са сигурни. С твърдението се съгласяват предимно в Западна Азия, следвана от Близкия изток и Северна Африка.
Заслужава да се отбележи фактът, че 53% в Северна Америка са съгласни с това твърдение, а една пета не могат да преценят. Както в страните от ЕС, така и в европейските страни извън ЕС, делът на онези, които очакват, че доларът вече няма да бъде водещата валута в света, е близо половината от всички запитани.
Някои от страните, които в най-голяма степен се съгласяват с това твърдение, са Индонезия, Йемен, Палестина, Сирия и Афганистан. Хората от Япония, Косово, Германия, Швеция и др. изглеждат най-малко убедени.
Половината от хората по света вярват, че след 25 години изкопаемите горива все още ще захранват света с енергия, а не алтернативните източници. 35% не са съгласни. Латинска Америка е най-скептичният регион, където повече от 4 от 10 не са съгласни с твърдението.
Изглежда, че ЕС, със своя Зелен преход, не е успял да убеди напълно своите граждани - 46% казват, че изкопаемите горива ще останат водещи в близко бъдеще, докато 37% не са съгласни.
Икономиките с по-ниски доходи като цяло изглежда са по-склонни да се съгласят, че изкопаемите горива ще запазят мястото си в живота ни през следващите 25 години.
86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това твърдението, с което почти всички са съгласни.
Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски доходи, например, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през следващите 25 години - 77%. Такива са нагласите и при хората с по-ниско образование по целия свят.
"Ще бъде създаден изкуствен човек" през следващия четвърт век вярват 46% от участниците в глобалното проучване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат.
Същият модел на нагласите се наблюдава и по отношение на твърдението "Ще бъде открит живот на друга планета" - и по този въпрос Западна Азия е по-склонна да даде утвърдителен отговор. В световен мащаб 39% са съгласни, а 41% са на обратното мнение. 20% не могат да кажат.
И двете твърдения получават относително по-голяма подкрепа от по-младите поколения. Религиозните вярвания също корелират с мненията за извънземен живот и създаването на човек в лаборатория.
Къде сме ние?
На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество - по-здраво стъпили на земята - по отношение на очакванията си за бъдещето. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието (или несигурността) за бъдещето у нас заема сериозни стойности.
Българите изглежда са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави - две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС.
Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич в страната ни е стабилна - 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни (макар и малко по-ниски) с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.
Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите - 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.
Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия.
36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора (48%) са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Европейския съюз.
Близки до нашите (но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро) са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.
Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато - 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще.
Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа.
Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция.
Регистрираните в ЕС (общо) отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.
Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.
Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна - 86%. Под една десета не се съгласяват - 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.
Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите.
Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън "човешкото" не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват (но не са убедени), че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път - 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи (в обозримо бъдеще). Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.
Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.
