Въздушнотранспортните военни мисии със сигурност не са от най-бляскавите и рядко произвеждат герои или заглавия във вестниците.
При всички положения обаче те са едни от най-важните по простата причина, че една армия няма как да действа, ако не е снабдена добре или пък войниците изобщо не стигнат до бойното поле.
Така че съвсем не е изненада, че се инвестират огромни средства в развитието на тези технологии, а съвсем скоро може да се окаже, че ракетите освен астронавти и бойни заряди ще могат да пренасят и провизии.
В началото на юни от американските Военновъздушни сили обявиха, че започват проучвания относно възможностите за използване на товарни ракети за пренос на оборудване и провизии до всяка точка на света и до всякакъв терен, като акцентът е технологията да премине от експериментално ниво до оперативна готовност още в рамките на това десетилетие.
Проектът реално става четвъртата инициатива от по-мащабната програма Vanguard на американските ВВС. Тя включва още развитието на автономно действащи бомби, които споделят информация помежду си, нова GPS система, както и прототип на боен стелт дрон от ново поколение.
"Идеята за товарните ракети реално съществува още от зората на космическите полети", казва по време на специална пресконференция д-р Грег Спанджърс, ръководител на проекта. "Разглеждаме я на всеки 10 години, но досега тя нямаше смисъл. Съвременната технология обаче вече ни позволява да погледнем по-сериозно на тази перспектива", допълва той.
Според военните и учените основните пречки до този момент са били твърде високите разходи за изстрелване заради ограничените възможности на ракетите за пренасяне на полезен товар. Те имали стеснен капацитет както по-отношение на товароподемността, така и откъм типове карго.
Последните години обаче няколко компании доказаха, че могат да разработят ракети, които могат да се използват многократно и в същото време да поемат товари до десетки тонове. При това със скорост, която далеч надвишава тази на сегашните средства за транспорт.
В момента огромната част от военните доставки се осъществява чрез влакове, самолети и кораби. Ако към този капацитет се добавят и ракети с възможност да достигат всяка една точка от земното кълбо в рамките на 90 минути, то това ще означава постигане на гъвкавост в доставките, каквато военното дело все още не познава.
Става въпрос за доставки към части в отдалечени, труднодостъпни или крайно рискови зони, където няма как безопасно да се изгради система за снабдяване. Войниците просто пристигат, а вместо чрез тромава колона от камиони, всичко необходимо ще им бъде доставено по въздух.
Например най-бързият начин за достигане от Калифорния до американската военновъздушна база "Кадена" на о. Окинава в Япония е за 12 часа с товарен самолет C-17 Globemaster III. Същият курс би могъл да бъде изпълнен само за 30 минути с ракета.
В по-широк смисъл подобна технология може да се използва и при изпълнението на хуманитарни мисии в кризисни райони или зони на природни бедствия.
Разбира се, предизвикателствата пред програмата не са никак малко, като основната насока ще бъде насочена към намиране на безопасни методи за кацане в близост до хора и сгради, конструкция, позволяваща бързо товарене и разтоварване, както и дали е по-изгодно да се ползват ракети за многократна употреба или значително по-прости, но и по-нестабилни варианти.
Основна роля в това отношение ще имат частните компании, които ще бъдат поканени да изпратят проектни предложения, без обаче правителството да залага конкретни параметри и спецификации.
Все пак мащабните амбиции за превоз на до 100 тона товар наведнъж общо взето значително ограничава листа с потенциалните партньори.
Единият от тях е компанията на Илон Мъск SpaceX, чиято Starship система има възможности да пренася дори повече от 100 тона товар. Друг потенциален кандидат е Blue Origin на Джеф Безос, чиято ракета New Shepherd също може да бъде използвана многократно.
Тези две компании изглеждат най-напред в развитието на технологии, които са подходящи за това, което търси американската армия. А и те вече имат опит в работата си с нея. При всички положения обаче ще има и други кандидати.
По този начин се отваря една съвсем нова ниша за бизнеса, която би отворила и много други възможности. От Департамента по отбраната дори имат готовност да закупуват първите прототипи на преференциални цени, така че да стимулират изследователската и развойната дейност в компанията производител.
И докато те ще излитат и кацат на вече изградена инфраструктура, то в близко бъдеще те по всяка вероятност ще бъдат пригодени и за всякакви други условия.
Все пак, ако ракета може да кацне на Луната, защо да не може да го направи и навсякъде тук на Земята?
