Дистопичният град-държава Сингапур е на път да прибави още едно оръжие в арсенала си за контрол над гражданите.
Освен 90-те хиляди полицейски камери и опити за въвеждане на система за лицево разпознаване по улиците, сега островът тества роботи, които патрулират и следят за нежелателно поведение - като пушене например. Което отново поражда въпроса каква е целта - единствено в полза на обществения интерес или да се държат изкъсо гражданите.
Засега държавата пусна пробно 2 робота, които патрулираха няколко седмици в жилищен квартал и в търговски център.
Те са на колела, имат по 7 камери, дават предупреждения и засичат "нежелателно социално поведение", тоест пушене на забранени места, неправилно паркирани велосипеди и нарушаване на правилата за социална дистанция покрай коронавируса.
Според властите подобни нововъведения са в синхрон с идеята за хиперефективната, технологична и умна нация, но според активистите в нейно име се жертва личното пространство, а хората нямат контрол над личните си данни, отбелязва АФП.
Роботът Xavier е патрулирал, като е спрял пред група възрастни хора, които са играели шах. Машинката ги е наблюдавала и е напомнила: "Моля, пазете метър дистанция и не се събирайте в група над 5 души".
Според активиста за дигитални права Ли Ю Тън подобни роботи са последното нововъведение, измислено от правителството, за да следи хората, "да наблюдава какво казват и правят в много по-голяма степен, отколкото това се случва в другите страни".
Според правителството обаче роботите не идентифицират хората и не предприемат действия срещу нарушителите, а целта е да се подпомага страдащият от липса на работна ръка трудов пазар. С помощта на машините може да се намали броят на патрулиращите полицаи по улиците.
Само че Сингапур има дълъг списък с въведени или предстоящи технологии, с които може да следи гражданите си. Островът има около 5,5 милиона души население и 90 000 полицейски камери, които ще се удвоят до 2030 г.
Преди няколко години беше обявен и план за въвеждане на лицево разпознаване по улиците, като проектът включваше камери по 100 000 стълба. Официалната цел на системата е да "анализира тълпата" и да подпомага антитерористични операции, като тя засега още не е задействана. Подобни системи вече има в Пекин и Шанхай.
Идеи от този тип звучат зловещо особено на фона на предишни издънки.
Тази година например се оказа, че данните от проследяването на хора заради коронавируса в Сингапур не са използвани само за медицински цели - например за да се карантинират контактни, а до тях достъп е имала и полицията.
Впоследствие правителството ограничи подобни възможности със законова поправка, но според неправителствени организации това не е достатъчно, за да защити данните на сингапурците, както и личното им пространство.
Куче-робот вече беше пуснато за употреба и от полицията в Хонолулу, Хавай. То мереше температурата на бездомници за евентуален COVID и не беше посрещнато с отворени обятия, тъй като дехуманизира тази изключително уязвима група.
Сингапур, отново заради коронавируса, пък принуди учениците в основните училища да инсталират проследяващ софтуер на лаптопите, които ползват в рамките на национална дигитална програма за грамотност. Проследяването беше задължително и за личните компютри на тези, които учат онлайн заради пандемията.
Така учителите могат да проверяват какво са търсили децата в интернет, да виждат от разстояние екраните им и дори да затварят страници, които ги разсейват.
Учителите могат да ограничават и времето, което учениците прекарват пред устройствата, а още по-смущаващо е това за по-бедните семейства, в които се ползва общ компютър и така училището може да контролира всички в дома.
"Напомня ми на Робокоп, на антиутопичен свят на роботи. Колебая се малко за подобна концепция", казва Франи Тео, асистент-изследовател, която се разхожда в мола, докато Xavier патрулира пробно. Вероятно ще свикне и с него.
