В България да отглеждаш домати на двора е характерно за малкото хора на село и малкото, които имат къща с двор в някои от по-малките градове. После дойде био-еко-веган модата, с която се заразиха предимно т. нар. бг-хипстъри, които искат да приличат на западните си събратя с бради и избледнели панталони от рипсено кадифе.
И ако тук доскоро всички бягаха от селото към града, в последните години се зарови нова армия от брадати младежи, които грабнаха лопатите, за да попълнят редовете на общността "отгледай си сам". След бавната храна, възраждането на печенето и шиенето, беше неизбежно и градинарството и свързаните с него хобита да изживеят ново възраждане.
Според британското Кралско градинарско общество, 89% от младежите на възраст между 16 и 24 годишни имат градина или земя, или отглеждат растения у дома или на балкона. Градинарството набира популярност и изглежда, че всички се интересуват от него. Непринудени върбови вигвами със зелен фасул изникват навсякъде, а има и повече рециклирани винени щайги, пълни с билки, отколкото бихте могли да си представите.
И това е тенденция, която има своите последователи и у нас - все по-често се появяват истории на млади хора, започнали да обработват собствена градина.
Портите на градините са широко отворени и всички ние копаем охотно
Вероятно изненадващо (или не чак толкова), мнозинството от новите любители на земеделието са в градовете. Така че ви представяме "селските граждани" - хипстърите от града, които искат частица от селския живот, без да се отдалечават твърде от градския си апартамент. Подобно на лъмбърсексуалните, чието пищно лицево окосмяване, карирани ризи и походка на дървосекачи загатват за копнеж по Апалачите, сърцето на "селските граждани" е някъде в проввинцията, но мислите им твърдо са в града.
Те може да работят в цифровия маркетинг, но в края на деня за тях няма нищо по-добро от поливането на вертикална ивица земя със зелена салата или преглеждането на дамаджани с ферментиращо вино от бъз. Сервирането на купа с току-що откъснати репички към вечерята въплъщава удовлетворяващо усещане за връзка със земята - дори и тази земя да е само саксия с лишен от торф компост.
Някои "селски граждани" гледат и пилета, но не в традиционните дървени колибки - това е твърде демоде. Хипстърът държи своите кокошки в шарени пластмасови кокошарници в крещящи цветове, ориентирани специално към поколението на iPhone. Тези любители на отглеждането на птици угаждат на страстта си за редки видове, които биха изглеждали напълно на място, разхождащи се по модния подиум, а не в кокошарник.
Някои смелчаци дори поемат риска и напускат градовете, за да се заселят сред зелените, красиви земи далеч от родните им градове
Те запазват усещането за градските си корени, като туитват често и качват в Instagram и Facebook снимки и разкази за ежедневието си и премеждията си. Един дребен фермер, който познавам, редовно ъпдейтва профила си със снимки на новородени агънца - последвани няколко седмици по-късно от оповестяване на цените на поотраслите животинки в пакети на едро готови за фризера парчета.
Ако градската джунгла е породила тази революция, подозирам, че това е реакция на все по-невеществения живот на обитателите на градовете. Тези приходящи земеделци искат нещо по-осезаемо, избягвайки културата на знаменитости и медийни истерии заради нещо, което могат наистина да докоснат, помиришат и вкусят. Те искат кал под ноктите и съспенс, който може да донесе само първата глътка от домашно приготвения алкохол.
