Цял свят е убеден, че Америка яде боклуци, или поне повече боклуци, отколкото останалите страни.
Не просто бургери, пържено и макарони със тонове сирене, но и с добавки, хормони и подобрители, които са забранени на други места заради потенциално вредното им въздействие върху хората.
Това действително е така. В САЩ са разрешени за употреба редица съставки, които Европа приема за рискови и не позволява да се прилагат в храните. Става дума за оцветители, консерванти, прословутите хормони и дори хлор.
В хляба в Европа, а също и в още редица страни като Индия, Китай и Канада, например липсва добавката с окислително действие калиев бромат, тъй като се смята, че тя има потенциално канцерогенно действие.
В САЩ обаче химикалът под формата на бели кристали или прах, известен като Е924, е разрешен и се използва от някои производители като набухвател на брашното и съставка, която не позволява да се образуват бучки в тестото. Смята се, че калиевият бромат присъства в над 100 продукта на пазара в страната.
"Има данни, че веществото може да е токсично за консумация от хора и дори може да доведе до развитие на тумори", обяснява пред Си Би Ес проф. Ерик Майлстоун, специалист по хранителни добавки в Университета в Съсекс, Великобритания. Тези данни налагат и по-предпазливия подход на регулаторните органи в Европа.
Обяснението на Агенцията за храните и лекарствата (FDA) е, че когато се използва според предписанията, калиевият бромат е безопасен, т.е. когато тестените изделия, в които е вложен, се пекат на достатъчно висока температура и достатъчно дълго време.
Затова и се прилагат мерки за контрол, с които да се намали рискът до минимум, допълват от агенцията пред Си Би Ес.
Това онагледява и едно от обясненията - различните принципи на действие на регулаторните органи от двете страни на Атлантика.
В САЩ FDA разрешава добавките, освен ако те не са доказано вредни. В Европа - обратното - Европейският орган за безопасност на храните иска да се докаже безопасността на дадено вещество, преди употребата му в храните да бъде разрешена.
Или с други думи - подходът в Европа е далеч по-предпазлив и консервативен и води до забрани и при малка вероятност дадено вещество да е опасно, а в Америка това става, когато тази вероятност е далеч по-съществена.
Освен това в САЩ лобито на хранителната индустрия е по-силно, отколкото на Стария континент. "Много пъти техният глас наистина се чува при създаването на регулациите и политиките по отношение на добавките", обяснява пред медицинския сайт Evetydayhealth д-р Шийла Сатянараяна, доцент по педиатрия и по трудова медицина в Университета на Вашингтон в Сиатъл.
Затова и за разлика от Европа, в САЩ са разрешени и други химикали и вещества като оцветителя титанов диоксид - Е171, който отскоро е забранен в храните в ЕС заради потенциално канцерогенно действие.
Този оцветител би могъл да уврежда ДНК, което пък да доведе до развитие на рак. Въпреки че европейският регулаторен орган за безопасност на храните не можа да получи достатъчно доказателства за токсичното действие на титановия диоксид, експертите не успяха и да изключат напълно потенциалната опасност. Това не позволява и определяне на безопасна доза и така се стига до забрана.
В САЩ в храните може да се влага броминирано растително масло (Е443), но не и в Европа - заради неврологичните и кожни проблеми, до които може да доведе съдържащият се в него бромин. В Америка обаче то се ползва за подобряване на вкуса на газираните напитки.
Азодикарбонамид - Е927, избелва хляба и тестените изделия и удължава срока им на годност в САЩ, но в Европа е прието, че заради канцерогенния му ефект не бива да се използва.
Пропилпарабен, който се използва широко и в козметиката, е забранен за прилагане в храните в ЕС, но не и в САЩ. Опасенията са, че високи дози от консерванта Е217 водят до хормонални и репродуктивни проблеми.
Една от най-одумваните в Европа практики от САЩ обаче е измиването на пилешкото месо с хлор, който да убие бактериите - основно действително опасните салмонела и кампилобактер.
В Европа това се прави с вода и студен въздух, но причината за забраната е изненадваща на пръв поглед. Не самият хлор притеснява регулаторите на Стария континент - изплакването с този дезинфектант е разрешено например за зелена салата, а възможността хигиената да остане занижена по веригата от фермата до магазина, тъй като всички ще разчитат на хлора да унищожи бактериите.
Хормонът на растежа, или по-точно синтетичният хормон за говеда rBGH, може да се дава на кравите в САЩ, за да увеличи производството на мляко. В ЕС това е забранено заради опасения, че може да доведе до рак при хората и по-голям риск от инфекции при животните.
От Агенцията за храните и лекарствата на САЩ обясняват пред Си Би Ес, че за всички добавки в храните се изисква оценка преди пускането им на пазара, а регулационните норми "изискват доказателства, че всяка съставка е безопасна в съответната доза преди да бъде добавена към храните".
При определянето на риска от дадено вещество има и нещо друго - как става това без да се вреди.
"Когато има притеснения и подозрения, че даден химикал може да води до развитие на негативни последици като рак, не е етично това да се тества със златния стандарт за проучванията - рандомизирани клинични проучвания с пласебо при хора", обяснява пред Everydayhealth Меган Макбрайд от Центъра за наука в обществен интерес - организация за защита правата на потребителите.
Тоест няма как да се тества върху хора вещество, което може да им навреди, и съответно - няма как да се получат категорични доказателства, че даден консервант наистина е канцерогенен.
Затова се използват данни от проучвания върху животни или т.нар. обсервационни изследвания при хора - когато се правят изводи върху извадка от популация, а не от директно тестване.
Според Американското онкологично дружество повечето канцерогени, които предизвикват рак при животни, имат същия ефект и върху хора. Обикновено обаче при тестовете животните са изложени по-големи количества от опасните вещества, отколкото дозите, които би приел човек, което прави трудно за определяне нивото на риска и съответните дози. Смята се обаче, че ако дадена субстанция води до рак при животните, то трябва да се намали излагането на нея и при хората.
Има ли хора в САЩ, за които може да се каже, че са развили рак, от който нямаше да се разболеят, ако се хранеха в Европа? Това е "почти сигурно заключението, до което можем да стигнем", казва Ерик Майлстоун от Университета в Съсекс.
