Британското издание "Гардиън" публикува материал, в който поставя под съмнение голяма част от пророчествата, приписвани на българската пророчица Баба Ванга.
Според публикацията много от популярните "предсказания" всъщност вероятно никога не са били изричани от нея, а с годините името ѝ се е превърнало в инструмент за сензационни медийни истории, конспирации и дори политическа пропаганда.
От изданието посочват, че в последните години социалните мрежи и таблоидни медии често твърдят, че Ванга е предсказала събития като атентатите на 11 септември, пандемията от COVID-19 или войната в Украйна.
Появяват се и още по-сензационни твърдения - че тя е предвидила световна война, конфликт между Израел и Иран или дори първи контакт на човечеството с извънземни. Подобни истории събират огромен брой кликове, но експерти и изследователи предупреждават, че повечето от тях нямат реална основа.
Сред най-критичните към тези твърдения е Иван Драмов от Фондация "Баба Ванга". Той казва пред "Гардиън", че в интернет и в различни медии се разпространяват "абсолютни лъжи" за пророчицата.
По думите му Ванга рядко е говорела за глобални катастрофи или геополитика - вместо това се е занимавала основно с личните проблеми на хората, които я посещавали, най-вече със здравословни въпроси.
Историята на самата Ванга започва в началото на XX век. Родена през 1911 г. като Вангелия Пандeва Гущерова в район, който тогава е бил част от Османската империя, тя губи зрението си като тийнейджърка след буря, която според разказите я хвърля в поле.
По време на Втората световна война хората започват да я посещават, за да питат дали близките им ще се върнат от фронта. Така постепенно тя придобива известност.
През 60-те години Ванга вече е регионална знаменитост и привлича посетители в град Петрич от различни държави - включително от Русия, Румъния и Гърция. С времето популярността ѝ се разраства чрез телевизионни предавания, книги и документални филми.
Според изследователи от University of Texas at Austin именно в Русия образът на Ванга придобива почти митични измерения. Там тя се превръща в своеобразен символ на пророческа истина, а името ѝ дори вдъхновява глагол - "vangovat", който означава "предсказвам".
Проблемът, според учените, е че много от пророчествата, свързвани с нея, нямат надежден източник.
Изследователи посочват, че голяма част от твърденията за предсказания за бъдещото величие на Русия или за геополитически събития могат да бъдат проследени до руския писател Валентин Сидоров. Той твърдял, че се е срещал с Ванга през 70-те години, но не съществуват записи или документи, които да потвърдят тези разговори.
По-късно неговите текстове стават основа за цяла група самопровъзгласили се "експерти по Ванга", които през последното десетилетие започват да разширяват и преработват тези истории.
Според анализаторите тези интерпретации често се вписват в съвременни политически наративи - като антизападни послания или идеи за национално величие.
Медийни изследвания показват и как тези "пророчества" се използват в информационни кампании. Доклад на регионалната медийна мрежа BIRN Albania установява, че публикации за Ванга често се използват в конспиративни или дезинформационни материали, насочени срещу НАТО и Европейския съюз.
Друг важен факт, подчертан в разследването, е че Ванга не е оставила писмени записи, а по време на живота ѝ почти няма аудио или видео документирани пророчества. Това означава, че много от историите за нейните думи се основават на разкази на трети лица.
Българската авторка Жени Костадинова, която е писала книги за Ванга, също признава, че образът на пророчицата се намира "някъде между истината и мита". Според нея през годините стотици хора са приписвали на Ванга думи, които тя вероятно никога не е казвала.
