Ловът и убийството на китове за комерсиални цели е сред най-мразените от природозащитниците практики.
Това е кърваво и брутално занимание, изключително мъчително за убиваните животни. През миналия век промишленият улов на тези бозайници нараства в такива размери, че от 1986 г. е в сила мораториум от Международната комисия за лова на китове.
Той е наложен заради опасността от изчезване на редица видове китове заради прекомерния улов и от тогава не се спазва единствено от три държави - Япония, Норвегия и Исландия.
Фарьорските острови също за известни с улова на китове, но там отдавна няма индустриален китолов - местните убиват китове само за собствена консумация.
В последните дни обаче еко активистите, а и всички, които харесват и обичат китовете, ликуват. Исландия е на път да прекрати търговския улов на китове завинаги.
Министърът на земеделието на страната Свандис Сваварсдотир обяви, че временно спира улова на китове до 31 август 2023 г. Началото на китоловния сезон беше отложено само ден преди началото му, и той може изобщо да не се състои, тъй като обикновено Исландия лови китове до около средата на септември.
Освен това е доста вероятно китоловът в островната държава да бъде прекратен напълно от 2024 г.
Официалните власти стопират сезона заради доклад на местната агенция по храните и ветеринарната дейност, който показва неприемливи практики при убиването на китове. Според документа това е отнемало прекалено дълго време, в което животните са страдали, и практиките противоречат на Закона за животните.
Сезонът беше спрян, за да може властите да проверят има ли начин да се гарантира по-хуманен лов. "Ако правителството и китоловците не могат да гарантират изискванията на закона, тази дейност няма бъдеще", обяви Свиварсдотир.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Докладът на ветеринарните власти разкрива ужасяващи практики, като от агенцията дори разпространиха видеа, които показват агонията на кит, когото ловците опитват да убият цели пет часа.
Докладът освен това сочи, че има случаи, при които животни са умирали 2 часа. Той е базиран на изследване на труповете на финвали, уловени от исландските китоловци.
Методът за ловуването на животните е изстрелване на харпуни с експлозиви, а проучването е открило, че почти 40 на сто от животните са страдали средно 11 минути, преди да умрат. Една четвърт от финвалите е трябвало да бъдат простреляни втори път.
Пронизването на китове с харпун с експлозиви, които се взривяват в тялото на животното, е основният начин за китолов, използван не само в Исландия, но и в Норвегия и Япония.
Финвалите пък са вторите най-големи бозайници на планетата - след синия кит, и са обявени за уязвим вид.
Те са един от двата вида китове, за които Исландия има квоти за улов. Другият е минки - малък кит, като годишно може да се убиват 209 от първите и 217 от вторите животни.
В последните години обаче търсенето на исландския улов постепенно намалява и в страната е останала само една компания, която лови китове, при това лицензът ѝ изтича през 2023 г.
През 2020 г. другата китоловна компания се отказа от бизнеса с обяснението, че той вече не носи печалби заради свиващия се пазар.
Спадът в търсенето за исландския улов се дължи основно на това, че през 2019 г. най-големият пазар за китово месо - Япония, възобнови собствения си индустриален китолов.
Освен това беше разширена забранената за риболов крайбрежна зона на Исландия, което вдига разходите, тъй като корабите трябва да навлизат по-далеч в морето.
От организацията Humane Society International приветстваха решението на исландското правителство и призоваха забраната на "безсмислените убийства" да стане постоянна.
Оттам казват, че "няма хуманен начин да се убие кит в морето" и припомнят, че тези бозайници и без това срещат много други заплахи - от замърсяването, климатичните промени, риболова, затова единственото етично решение е да се спре "жестокият търговски улов".
Китовете, освен че са важна част от екосистемата, са и "пречистватели" на въглерода от атмосферата - изпражненията им стимулират растежа на планктона, който пък абсорбира въглеродния диоксид и произвежда кислород.
В самата Исландия също от години расте неодобрението на търговския улов и социологически проучвания сочат, че 51% от хората са срещу него, а твърдо "за" са едва 29 на сто.
Както и Норвегия, Исландия има дълга традиция за китолов, но в последните десетилетия бумът на туризма в страната преориентира икономиката.
Норвегия - третата страна с подобна индустрия, твърди, че това е част от традицията и културното ѝ наследство - още от времето на викингите. Преди век страната доминира в световен мащаб - половината улов е от норвежките китоловни кораби, както и голяма част от китовата мас, която се продава тогава.
Бумът на китоловната индустрия навремето се дължи именно на маста на животните, която се е ползвала и като гориво, а не търсенето им за храна.
В днешни дни Норвегия ловува само китове минки и най-вече за месо, част от което също се изнася за Япония. Самите норвежци обаче почти не ядат китово месо - консумиращите го са едва 2%.
И докато Исландия вече може да се нарече просто едно от най-добрите места на света за наблюдение на китове, "светът гледа към Япония и Норвегия като на единствените две страни на света, които все още убиват китове за печалба", отбелязват от Humane Society International.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.
