Не всеки би дръзнал да мине по този път, дори като пътник. Стръмни, дълбоки пропасти, разреден въздух и голяма надморска височина, безкрайни завои, резки промени във времето и опасност от свлачища.
Наградата обаче си заслужава. Тя е по почти всеки от 1300-те километра на магистралата Каракорум, която свързва Пакистан с Китай - нереалните гледки от планините Памир, Каракорум, Хиндукуш и Хималаите.
Както и бижуто на маршрута - долината Хунза, често наричана Шангри-Ла - изгубеният рай от романа на Джеймс Хилтън.
Това е най-високият асфалтиран международен път на света - най-високата му точка е на 4693 метра при прохода Хунджераб, където е и границата между Пакистан и Китай.
Неслучайно шосето често е наричано и "Осмото чудо на света". То пресича стотици километри брутален високопланински терен, строено е близо 20 години от 24 000 работници, за да осигури по-бърз превоз на стоки и хора по път, познат още от древността - магистралата се намира върху земи, откъдето е минавал Пътят на коприната.
Строежът започва през 1966 г. и завършва през 1979 г., но шосето е пуснато за движение чак през 1986 г. Легендата гласи, че за всеки километър от този строителен подвиг е платено с човешки живот. Над 1000 работници - около 800 пакистанци, а останалите - китайци, загиват при строителните работи, най-вече при свлачища или падания в шокиращите пропасти наоколо.
Пътят започва в град Хасан Абдал в провинция Пенджаб в Пакистан и преминава 887 км. докато стигне до прохода Хунджераб и границата с Китай. Там има още 413 км - до Кашгар в автономния район Синдзян.
Реално това не е магистрала - нарича се национален път, но е известен така заради строителния подвиг, който представлява.
Предизвикателството по този маршрут не е само в терена, а и в разредения въздух и изключително бързо променящото се време на височина от 4000 метра.
Местните гидове съветват хората да държат под езика си сушени кайсии - характерен за долината Хунза плод, който според тях помага срещу симптомите на височинната болест.
Заради нея е и силно препоръчително пътят да не се взема за няколко дни, въпреки че е технически възможно. Организмът има нужда от адаптация, затова и най-добре е да се спира по отсечки по пътя за ден-два.
Дори през лятото е добре човек да носи много дрехи, защото за отрицателно време температурите могат да паднат под нулата. Ветровете пронизват до кости, а в комбинация с разредения въздух водят и до бързи и тежки слънчеви изгаряния.
Самият път е изключително предизвикателство. Пълен е с тесни или необезопасени с мантинела участъци, безкрайни остри серпентини, които са изпитание дори и в хубаво време. По пътя има и постоянна опасност от свлачища, наводнения, заледявания, обилен снеговалеж или лавини.
Освен добри умения, здрави нерви и специфична издръжливост, тръгналите по Каракорум трябва да проверят абсолютно всичко по превозното си средство, да имат допълнителни гориво и провизии, както и достъп до информация в реално време - и за пътя, и за времето.
То може да се променя изключително бързо и участъци от пътя да се окажат затворени заради свлачища или наводнения, а шофирането по него е крайно непрепоръчително през зимата. По това време проходът Хунджераб е затворен. За най-добри сезони за преминаването на Каракорум се смятат късната пролет и ранната есен.
Гледките обаче са неповторими. Голяма част от пътя минава с пейзажи към върхове с височина дори над 7000 метра, включително може да се види и деветият по височина връх на планетата - Нанга Парбат.
Шосето се вие и през неземни долини, както и през националния парк Хунджераб, царство на снежни леопарди и планинския козел мархур - националното животно на Пакистан.
В част от пътя се вижда и река Инд, той минава и през долините Хунза и Нагар. Една от забележителностите е тюркоазеното езеро Атабад в долината Хунза, чиято история допълнително показва защо пътят е известен и като Осмото чудо на света.
Езерото е с дължина почти 20 км. и е формирано през 2010 г., когато огромно свлачище помита няколко села и блокира течението на река Хунза, като така се образува и езерото.
Името му е наследено от едно от разрушените при бедствието села.
Тогава под вода остава и участък от магистралата, като месеци наред превозът е ставал с лодки. Две години по-късно е изграден обходен път с 5 тунела.
Наричаната "Шангри-ла" долина Хунза пък е обградена от трите величествени планински вериги - Хималаите, Хиндукуш и Каракорум и това е и може би най-живописният и извънземен участък от магистралата.
Долината, откъсната от света заради недостъпността си, се отваря за света едва през миналия век. Благодарение на отдалечеността си обаче, тук са се запазили несрещани другаде език, музика и култура.
Населението - хунзи, също са уникален народ и с тях са свързани и доста митове включително за невероятно дълголетие от по 120-130 г., отдавано на храната. Това всъщност не е съвсем така и продължителността на живота не се различава от останалата част на региона. Но пък е лесно на такова място човек да повярва в какво ли не.
След долината е и проходът Хунджераб и най-високата точка на трасета при границата с Китай.
Там има още едно чудо - край пътя е разположен най-високо поставеният банкомат на света.
Машината е официално призната от Рекордите на Гинес и работи като всички останали банкомати. Захранва се от слънчеви панели, зарежда се редовно и се използва основно от малкото местни жители в околността и служителите на граничния пункт от страната на Пакистан.
Както и от многото туристи в района, които не пропускат да се снимат с банкомата.
Такива изобщо не липсват - тръпката от опасното шосе и великолепните гледки привличат хиляди туристи. Нещо повече - пътят е отворен за всеки, който смята, че може да шофира сам, включително и мотоциклет.
Предлагат се и турове, човек може да наеме и кола, или кола с шофьор. Не е необичайно и да се пътува на автостоп - смята се, че пътят е сред най-безопасните части на Пакистан.
Стига да си в състояние да приемеш подобно предизвикателство.
