Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По-издръжливи от бетон и стомана - мостовете от живи дървета в Индия

Те се строят от корени и съществуват от стотици години Снимка: iStock
Те се строят от корени и съществуват от стотици години

Североизточният индийски щат Мегалая, на границата с Бангладеш, е едно от най-влажните места на света. В някои райони там падат близо 12 метра дъжд годишно - колкото триетажна къща.

Теренът е хълмист, гъсто обрасъл със субтропическа гора и пълен с реки. По време на сезона на мусоните пътеките между селата се превръщат в пълноводни потоци, които биха могли да откъснат жителите им от света.

Това не се случва, защото коренното население - народите Кхаси и Джаинтия, са изобретили свой начин да се придвижват през невъзможния терен - живи мостове от корени на дървета.

Множество такива съоръжения съществуват от стотици години в района Черапунжди в Индия. Те се правят от местното дърво индийски каучуков фикус - Ficus elastica. Неговите корени са здрави, подобни на въжета и могат да се развиват и извън почвата.

Ако се прикрепят към скеле от бамбукови стъбла, могат да бъдат "насочвани" да растат хоризонтално и с годините да стигнат от единия бряг на река до друг или да свържат двата склона на дефиле.

Снимка: iStock

"Ние само им показваме пътя - накъде да растат", обяснява пред "Евронюз" един от местните - Морнингстар Кхонгтау, който е основал и фондацията за опазване и съхранение на структурите "Жив мост".

Постепенно и с много упорство от "строителите", корените могат се огъват и преплитат, така че да формират подпори и осигуровки и за няколко десетки години да се превърнат в истински здрави мостове, които издържат до 50 души.

Подобна "инфраструктура" издържа поне 500 години, за разлика от обичайната, която понася много щети в подобни местности.

Когато реките преливат и вали обилно, водата отнася и унищожава циментовите мостове, а стоманените ръждясват, обяснява пред Би Би Си местната жителка Шайлинда Сиемлиех.

Живите мостове не просто устояват на стихията, но за разлика от конвенционалните, стават по-здрави и устойчиви с годините. Те растат, удебеляват се и пускат още корени, които също се използват за подсигуряване и подсилване на конструкцията или за съседен мост.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Изграждането, постоянното огъване и насочване на корените са част от живота на местните хора - големите мостове изискват усилията на цели села, а заради дългия живот на дърветата и корените им поддръжката на един и същ мост се предава от поколение на поколение.

Процесът дори се възражда в последните десетилетия, след като опитите с мостове от дървесина, стомана или бетон се провалят бързо заради специфичните условия на региона.

"Ако не се грижим за тези мостове, те ще се повредят и може да изчезнат. Тези естествени мостове не са като модерните, има ги само тук. Искам да прекарам живота си, съхранявайки тези съкровища", споделя друг местен жител - Кроли Кхонглам.

Снимка: iStock

В подобна среда - хълмиста и с обилни валежи, поддържането на дървета по склоновете е особено важно, защото корените им задържат почвата и не позволяват да стават свлачища.

Изсичането им за направа на конвенционални мостове би довело и до по-голям риск от свличане на земна маса.

Що се отнася до мостовете от корени, те са и естествена част от околната среда и освен от хора, се ползват и от животните в тези гори като сърни и леопарди, които не ги приемат като нещо непознато и плашещо.

Живите мостове са се превърнали в знакови за Мегалая и дори привличат туристи, като за най-атрактивен се смята мост на два етажа - с два реда корени един над друг, край село Нонгриат.

Те привличат и учените, които търсят начин да използват тази естествена технология на места извън региона, въпреки че е очевидно, че подобни мостове не могат да издържат твърде тежки товари, както и че не всяко дърво е подходящо за изграждането им.

Самият строеж също не е лесен за разгадаване.

"Няма един модел за това. Начинът, по който корените са издърпани, овързани и скрепени, е различен при различните строители", обяснява пред Би Би Си Фердинанд Лудвиг, професор по зелени технологии в архитектурата в Техническия университет в Мюнхен.

Снимка: iStock

Той изучава мостовете от дълги години, а допълнителна трудност е, че първите са се появили преди столетия, когато местните народи са нямали писменост и умението е предавано устно.

Лудвиг и екипът му се опитват да възпроизведат в Европа модела и сложните му форми като ги картографират и им изграждат дигитални скелети. С помощта на снимки правят и 3D модели. На тази база започват и да проектират покрив за лятна кухня в павилион от дървета.

Не е толкова лесно, колкото изглежда при готовите мостове в Индия, защото когато се строи мост, обикновено има план и ясна идея как ще изглежда той.

"Това обаче е невъзможно с жива архитектура. Хората от Кхаси го знаят - те са изключително находчиви и постоянно анализират и си взаимодействат с растежа на дървото, след което се адаптират към условията", коментира Лудвиг как в Индия успяват да интегрират в структурата всеки новопоникнал корен.

В Европа няма подобно фикусово дърво и за своя покрив екипът на германеца използва чинар, както и дигитални устройства, които да прогнозират растежа и да създадат геометрична форма, която позволява клоните на дървото да се събират в покрив.

Въпреки трудното буквално пресъздаване на подобни мостове, Лудвиг смята, че живата архитектура е част от бъдещето и вкарването на дървета в сгради, мостове и паркове ще помогне да се върне природата в пренаселени градски райони.

Идеята не е да копираме мостовете, а да заемем елементи от това старо инженерство и да се опитаме да разберем как да го адаптираме към нашата градска среда, казва Фердинанд Лудвиг.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените