Въпреки че американският поет Томас Стърнс Елиът не е бил дипломиран психолог, направо е заковал причините хората да стават по-тревожни и депресивни през пролетта, в класическата си поема "Пустата земя":
"Април е най-безмилостният месец, той изтръгва
люляци от мъртвата земя, размесва
спомен и желание, разбърква
тъмни корени със пролетния дъжд"
Въпреки славата на пролетта и лятото като "хубавите, слънчеви сезони", всъщност много хора минават през дългата зима без симптоми на депресия или тревожност, само за да намерят себе си във вихъра на тревожна криза с разнообразни примеси на хипохондрия, клаустрофобия или депресивност през пролетните месеци.
Точно когато щъркелите се завръщат по гнездата си, всичко цъфти и всичко (би трябвало да) е супер.
Но защо доброто време може да доведе до лошо настроение?
Като за начало, промяната. Някои хора копнеят за адреналин, нестабилност и вълнуващи преживявания, но мнозина не си падат особено по промените. Всички промени, както положителните, така и отрицателните, могат да доведат до повишена тревожност.
Това е особено валидно за онези, които по принцип са склонни към депресия и тревожност и вече имат такива епизоди в миналото си. Мозъкът ни е умен, но не е чак толкова умен и затова понякога той не прави разлика между "хубава" и "лоша" емоция и започва да отчита като стрес и двете.
Затова събития като сватби, кръщенета, раждане на дете и други, които в основата си са радостни преживявания, могат да доведат до тревожни кризи. Всяка адаптация изисква усилие, а настъпването на топлите сезони неминуемо изисква адаптация.
Хормони
Точно както липсата на достатъчно слънчева светлина може да окаже влияние върху хормоните, които отговарят за настроението (например мелатонина) през ноември, така и същите хормони може да реагира на увеличаването на слънчевите лъчи през топлите месеци.
Всъщност, 10% от хората, диагностицирани със сезонно афективно разстройство, изпитват симптомите му "наобратно": стават по-меланхолични точно когато времето се "оправи". Всяка смяна на циркадните ни ритми е потенциален "тригер" на депресивни и/или тревожни симптоми.
Спомени
"... спомен и желание разбърква", пише Т. С. Елиът. Това може да е опасна работа. Ако не сме се научили да наблюдаваме мислите си отстрани, от позицията на един метакогнитивен зрител, вероятно няма да хванем точно защо изневиделица получаваме паник атака, хипохондричен пристъп или потъваме в депресивен епизод.
Понякога миризмата на липите през юни може рязко да извика спомен за това как последният път, когато улиците са миришели така, някой наш близък е постъпил в болница с COVID-19, например.
Амигдалата, онази неприятна част от лимбичната система, която прилича на чудовище и отговаря за усещанията на страх и тревожност, хваща зрителни стимули, звуци, миризми и до каквото още се докопа, интерпретира ги (понякога погрешно) и задейства реакцията "борба или бягство" (fight or flight response), което води до наводняване на тялото ни с адреналин и кортизол и паника на телесно и психично ниво.
Ако трябва да сме точни, амигдалата не е най-интелигентната част от мозъка. Тя работи на принципа на "първо действай, после мисли", но пък вероятно благодарение на нея предците ни не са били изядени от мечки и саблезъби тигри до един.
Когато обаче я оставите да ви ръководи, може да бъде доста лош приятел, да не кажа враг.
И тъй като лятото е сезон с много спомени и много емоции, къде по-приятни, къде по-ужасяващи, амигдалата е склонна да се вихри и да ни вкарва в състояние на психичен дискомфорт.
Алергии и токсини
Тази година кихащите, бършещи носове и търкащи зачервените си очи хора на квадратен метър сякаш са повече от миналата. Дали защото пролетта и лятото се забавиха, или ковид и седенето вкъщи направихга нещо странно с алергените, но е факт, че сенната хрема просто прекали.
Алергиите обаче могат да причинят не само кихане и теч от носа. Ако сте чувствителни към токсини от околната среда (а голяма част от нас са), може пролетта и лятото да не са любимите ви сезони и това не ви прави изрод. Духащите ветрове и по-високите температури разнасят всевъзможни токсини и алергени из въздуха, които могат да повлияят настроението ни, докато се чудим откъде ни е дошло.
Позитивщина
Няма такава дума, но става въпрос за съвременната култура на непременен позитивизъм и налагането на положителното мислене и оптимизма като топ ценности, които, за жалост, са в разрез със същността на живота. Когато всички публикуват в социалните мрежи снимки на кокичета, щъркели, макови и лавандулови полета и изгреви на морски брегове, някак си се подразбира, че това трябва да ви радва и изпълва с ентусиазъм.
Да, ама понякога това не се случва. Оттам следва автоматична мисъл "Явно съм много зле, щом дори морето на Джулай морнинг не ме радва" и лошото настроение задълбава. Ако пък следвате български знаменитости в Instagram, рискът да си помислите, че всички са слаби, красиви, щастливи и вечно влюбени в семейства, децата и себе си, а само вие не сте безкрайно удовлетворени от живота, е сериозен.
Така че, ако сте сред много, многото хора, които имат опит с честите психични разстройства, психотерапевтите и антидепресантите, имайте предвид, че е нормално топлите месеци с тяхната еуфория и изискване за щастие да не са ви любими.
Няма страшно. Лятото скоро ще се търкулне, щъркелите ще си тръгнат и докато се усетим, отново ще се стъмва в 5 и ще се крием да си четем книги под одеялото у дома. А ако имаме "късмет", може да има и още един есенен локдаун, който да реши проблема с щастието от раз.
