В Бургундия - район на прочути вина, на красиви долини, безкрайни лозя, страхотна кухня и средновековни селца, край градчето Бон се намира замък, построен през 1340 г.
На пръв поглед шато Савини ле Бон и прилежащите му 12 хектара земя в сърцето на винарския район Кот да Бон са точно това, което очаква човек от 700-годишен замък в район, известен като люлката на Франция. Старо, очарователно, аристократично и по типично френски романтично място, около което се отглеждат лозя и се произвежда вино.
Над 30-те хиляди души, които посещават Савини ле Бон ежегодно обаче отиват там за нещо друго и доста неочаквано на фона на идилията на винарската провинция - огромна частна сбирка от изтребители.
В замъка са събрани около 100 военни машини и своеобразният му музей е обявен от Рекордите на Гинес за най-голямата колекция изтребители в света.
В имота около шатото има всевъзможни машини - американски F-16 Fighting Falcon, F-104 Starfighter, френски Dassault и Mirage, руски МиГ, британски Jaguar - събирани от цял свят и от различни епохи.
Всичко това е дело на собственика на имота Мишел Пон, който придобива Савини ле Бон в края на 70-те години на миналия век. Земята, която върви с имота, пустее, затова Пон засажда няколко хектара с лозя. Останалите обаче пази за нещо по-нетипично.
Самият Пон е бил военен и е служил във военно-въздушните сили в Дижон. Бил е и пилот на състезателни коли - на старата италианска класика "Абарт", участвал е в надпревари, и оттам започва и страстта му към колекциониране на коли и мотоциклети.
В края на 70-те години на XX век вече има 10 коли "Абарт" и над 300 мотоциклета. В средата на 80-те обаче решава за проучи дали е възможно да придобие изваден от служба изтребител Mirage III, който да изложи в замъка.
6 месеца по-късно изтребителят е в двора му и дава начало на впечатляващата колекция на Пон. През годините той придобива самолети от всевъзможни краища на света, като колекцията е динамична - някои машини остават, други се продават, но от години са около 100, като освен самолети, мъжът има и военни хеликоптери.
Колекционерът пътува с екип от механици и когато придобие изтребител, хората му го разглобяват, пренасят във Франция и сглобяват отново в шатото. При нужда машините се реставрират и боядисват, така че да изглеждат като нови.
Нито един от самолетите в замъка не е участвал във военни действия, а само в опазването на мира и защита на населени места и цивилни, обяснява преди години самият Пон пред Рекордите на Гинес.
Той купува самолети - първоначално само във Франция - от военните бази, които ги бракуват и обявяват за продажба.
"Харесва ми да ги спасявам, това са неща, които никой не иска повече и ако не бях достатъчно луд да ги купувам, щяха да бъдат нарязани и претопени в алуминиеви късове", казва Мишел.
Затова и той избира да показва самолетите, които иначе обикновени хора трудно биха видели някъде. Машините са изложени отвън на открито, около замъка. Тъй като той е исторически паметник и е забранено да се строи край него, изтребителите си стоят в парка и само се измиват един път годишно.
Мишел си отива от този свят през 2021 г., но днес за колекциите му се грижи синът му Кристоф, който е наследник и управител на замъка.
Още от времето на бащата замъкът е своеобразен музей на военновъздушната история, но не само на нея. Пон е страстен любител на всякакви антики и с годните колекцията му от коли, мотоциклети и самолети се разраства и с още попълнения.
В момента Савини ле Бон има 9 различни музея, които показват и неща като сателити, репродукции на космически ракети, 20 пожарни коли - модели от 1905 до 1984 г. - и дори трактори.
Някои от тях са в земите около замъка, но има и изложени вътре, включително и стотици макети на коли и самолети, както и системи за катапултиране, фанари за кабината на пилота на изтребител, двигатели и какво ли още не.
Шатото има дори няколко кораба на въздушна възглавница от 60-те години на миналия век, изложени край лозята.
Засега обаче това е всичко. "В момента не търся нови експонати", обяснява пред Си Ен Ен Кристоф Пон. Той се е съсредоточил в съхраняването и опазването на колекцията и най-ценните ѝ експонати.
Основната му цел е да осигури хангари за изтребителите, които да ги пазят от капризите на времето.
И да продължи да произвежда бургундско вино, което, естествено, се предлага на посетителите на замъка и се съхранява в изби от XIV век.
