Гигантът на лингвистичната наука, американският философ, когнитивист и политолог Ноам Чомски е казал: "Езикът е процес на свободно сътворение; законите и принципите му са фиксирани, но интерпретацията и употребата на думите са безкрайно вариативни."
Тоест невинаги "котка" значи котка, а в зависимост от идеята, която обществото иска да комуникира, котката може да стане "слон" или "пържена филия" и изобщо да я нарече с дума, която намира за по-подходяща за една котка. Докато накрая от котката не е останала и следа.
Друг един велик американски интелектуалец и критик на съвременното общество, Джордж Карлин, прави още по-конкретно обобщение на начина, по който езикът се развива като казва, че всъщност той е средство за прикриване на истината.
Ако Карлин не се беше споминал преди 15 години, днес щеше да се убеди колко прав е бил само! Защото никога преди в човешката история живият език не е бил толкова манипулиран, фалшифициран, изопачаван, извращаван и накипрян в травеститски одежди, които да прикриват истината за света, в който живеем.
Новговорът на новото време
Няма да ви изпитвам като в "Стани богат" за някакви си два бона дали знаете кой и кога е изковал фразата "новговор" или "newspeak", както е в оригинал.
Това е изкуственият език, на който се говори в антиутопичния роман "1984", написан от Джордж Оруел в далечната 1948 г. Новговорът е с опростена граматика и ограничен лексикален запас; той е постоянно модифициран от тоталитарната организация, която е на власт, с цел да се премахне всякакво инакомислие (или "престпмисъл", както е на новговор) у гражданите. Според авторът се очаква старговорът да бъде напълно заместен от новговора до 2050 г.
Ако някога това ни се е струвало като забавна фантасмагория, днес пророчеството на Оруел изглежда стряскащо реалистично да се случи дори преди срока, който е предвидил.
Беше ни смешно, помните ли, когато в зората на демокрацията речникът на казионния български език беше обогатен с абсурдни понятия като например "оператор на животновъдна единица" и "манипулант", които трябваше да заместят непрестижно звучащите "овчар" и "товарач".
Естествено, новдумите не успяха да се наложат в разговорната реч, понеже и операторите, и манипулантите в крайна сметка продължиха да правят това, което винаги са правили в качеството си на "прости" овчари и товарачи, а именно да газят в овчи барбаленки и да разнасят палета с електрокара.
Това беше и времето, когато все още никой не питаше какво лично местоимение използваш, за да самоопределеиш пола си, нито пък на някой му е минавало през ум, че да купиш кутия сухи пасти "Негърче" е обидно спрямо представителите на една конкретна раса.
И, да, тогава страните от Третия свят не бяха "развиващи се нации", циганите - "роми", дебелите - "оувърсайз", а слепите - "незрящи". А "дама" не се използваше за всички жени, събрани от кол и въже, а само за такива като от романите на Джейн Остин. И лейди Джуди Денч.
Въпреки горните примери обаче може да се каже, че българският език все още държи фронта и показва забележителна невъзприемчивост по отношение на новите тенденции в развитието на политкоректния новговор.
Докато, виж, провъзгласеният за lingua franca английски вече хептен на нищо не прилича. Тези от вас, които го ползвате ежедневно, няма как да не сте забелязали колко много думи от тези, които сте научили в езиковата или пък от филмите и книгите, вече са тотално заличени или са заместени с други - обикновено тромави, сложни съставни с тирета или без помежду им.
Целта на тези нововъведения е да се обезполови, обезкости и обезопаси речта до степен, че да заприлича на апартамент, в който се отглежда безпомощно, прохождащо бебе.
Голям залък хапни, голяма дума не казвай
Никога преди тази поговорка не е била по-вярна, защото, според безименните строители и поддръжници на политкоректния новговор, всяка дума, дори най-безобидната, може да се превърне в потенциално оръжие за нараняване на нечии чувства.
Като "загубен", "скучен" и дори "англичанин". Всъщност тези са само няколко от стотиците политически коректни евфемизми, които в официалната реч вече са изместили почти всички думи, нарочени за неудобни и дискриминационни по някакъв начин. Трябва да призная, че преводът на тези нелепици ме затрудни повече, отколкото ако ми бяха дали да превеждам Чосър.
Понеже това не са установени фрази и словосъчетания в българския език, затова реших да ги преведа буквално с цел да се усети повече полъхът на абсурдността:
- bin man (боклукчия) - cleaness technicial (техник по чистотата)
- black bag (черна торба за боклук) - bin ban (торба за отпадъци)
- black sheep (черна овца, аутсайдер) - pariah (парий)
- get the sack (бивам уволнен) - be part of restructuring (ставам участник във фирменото преустройство)
- homeless (бездомен) - houseless/ residentially flexible (безжилищен/ жилищно гъвкав)
- idiot (идиот) - behaviourally challenged (поведенчески предизвикан)
- job loss (загуба на работа) - restructuring (преустройство)
- minority (малцинство) - numerically challenged group (числено предизвикана група)
- problem (проблем) - opportunity / challenge (възможност/предизвикателство)
- poor (беден) - marginalised (маргинализиран)
- promiscuous (промискуитетен) - sexually liberated (сексуално освободен)
- short (нисък) - vertically challenged (вертикално предизвикан)
- ugly (грозен) - unconventionally looking (неконвенционално изглеждащ)
- unemployed (безработен) - involuntary leisured (принудително незает)
- wrong (погрешен) - differently logical (притежаващ различна логика)
И ако още се чудите с какво са заменили споменатите в началото на този параграф думи, ето как:
- lost (загубен) - geographically disoriеntated (географски дезориентиран)
- boring (скучен) - differently interesting (интересен по различен начин)
- English (англичанин) - British / UK citizen (британец/ гражданин на Обединеното кралство)
Политкоректната нормативност бързо и безвъзвратно променя не само обществото, но и езика.
И нямам предвид само английския, макар че, пак казвам, той е най-силно засегнат от промените в обществените нагласи. Най-тъжното в случая е, че една теоретично добра идея, а именно да се предпазят най-уязвимите индивиди от прояви на расизъм, хомофобия, сексизъм и прочее злини, е на път да се прероди в уроборос.
Змията, захапала опашката си.
Древният символ, който ни напомня, че на всеки край съответства ново начало.
Символ на сътворението чрез смърт. Само че дали езикът - такъв, с какъвто сме закърмени и какъвто познаваме от страниците на любимите книги, един ден окончателно ще умре, за да се роди от пепелта му един изкуствено преработен език-сервилат, на който ще говори новото човечество?
Предстои да разберем - вероятно някъде към 2050-та година, когато вече ще четем новото, преработено издание с обем от само 25 страници на Достоевския "Идиот".
Пардон, "Поведенчески предизвиканият".
