Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпионски истории: "Дълбоката държава" в Турция

Процесите "Ергенекон" са може би най-странната глава в новата политическа история на страната Снимка: Getty Images
Процесите "Ергенекон" са може би най-странната глава в новата политическа история на страната

През 2019 г. в Турция приключва една от най-продължителните и странни глави в новата политическа история на страната - прословутите процеси срещу тайната организация "Ергенекон".

За какво става дума? Полиция и прокуратура в продължение на години твърдят за съществуването на тайна организация, която внедрява хората си във всички сфери на турското общество и се опитва да ръководи армията, средствата за масова информация, политическите партии и академичните кръгове.

Според обвинението тя е извършвала терористични атаки и е манипулирала събития, за да създаде хаос в Турция и да оправдае извършването на военен преврат.

Така на "Ергенекон" биват приписани безброй терористични атаки, убийства и безредици - от първомайското клане на площад "Таксим" през 1977 г. до убийството на арменския писател Хрант Динк през 2007 г. и дори заговор за ликвидирането на нобеловия лауреат Орхан Памук.

За първи път започва да се говори за съществуването на "дълбока държава" в Турция през 1996 г. след една автомобилна катастрофа, при която се оказва, че в една кола заедно са пътували заместник-началникът на истанбулската полиция, депутат от парламента и наркотрафикантът и наемен убиец, използван от турските тайни служби, Абдулах Чатлъ.

Последният е известен и като един от лидерите на крайната ултранационалистическа организация "Сивите вълци", а целият случай става повод за огромен скандал за връзки между висшестоящи политици, полиция, организирана престъпност и "Сивите вълци."

Така през следващите години започват да се появяват различни конспиративни теории за наличието на "дълбока държава", обхванала всички етажи на властта и която има корени още от 60-те години на миналия век.

Във всички тях общото е името на "Ергенекон". Все пак ще отнеме повече от десетилетие - време, в което идеята за съществуване на "дълбока държава" да пусне корени в турското общество - преди мистериозната организация да стане фокус на сериозни съдебни разследвания.

В този период властта в Турция се поема от Партията на справедливостта и развитието на сегашния президент Реджеп Ердоган. През 2003 г. той става министър-председател, а четири години по-късно подкрепя в президентската надпревара своя приближен Абдулла Гюл.

Именно в навечерието на президентски избори, на които Гюл впоследствие става първият проислямистки държавен глава на Турция, армията излиза с декларация, заплашвайки да се намеси, за да съхрани светския характер на републиката и президентската институция.

Цялата кампания се превръща в политическа криза, а няколко седмици преди изборите полицията извършва обиск в дома на кмета на истанбулския квартал Умрание. Там са открити оръжие, експлозиви, както и гранати, които властите свързват с нападения в предишни години.

Кметът и неговият племенник са арестувани, а след техните показания са задържани няколко настоящи и бивши офицери от армията. В следващите месеци разследването продължава и зад решетките попадат още десетки военни, като всички са обвинени за членство в "Ергенекон".

През лятото на 2008 г. е заведен първият обвинителен акт от над 2400 страници, където под отговорност са подведени общо 86 души за "членство във въоръжена терористична организация", "насърчаване на военните към неподчинение" и "опит за сваляне на правителството на турската република чрез използване на насилие и принуда".

До 2011 г. обвинените и задържани са над 500 души, като сред тях са военни, адвокати, учени, журналисти и интелектуалци, включително бившият началник на полицейското разузнаване бригаден генерал Вели Кючук, считан за лидер на "Ергенекон". В момента той излежава доживотна присъда.

Една огромна част от доказателствата, изброени в обвинителния акт, са събрани от един източник - бившия журналист Тунчай Гюней, който е арестуван още през 2001 г. заради измами с регистрационни номера на автомобили.

Той се оказва една повече от любопитна и спорна личност, а разследването срещу него става основа за всички процеси, свързани с "Ергенекон".

При обиска на дома му полицията открива шест кашона с документи с гриф "Строго секретно", които представят част от цялата конспирация, като в тях се споменават конкретни имена на висшестоящи фигури, по-късно попаднали в съда, включително Кючук, бившият началник на Жандармерията генерал Шенер Еруйгур, генерал Хуршит Толон, известният хирург Мехмет Хаберал, депутатът Мустафа Балбай, както и немалко имена от турския подземен свят.

Според показанията на Гюней той е бил вербуван от Националната разузнавателна служба със задачата да проникне сред редиците на "Ергенекон" и да шпионира техните дейности чрез контакт с Вели Кючук. Самият Кючук отрича изобщо някога да се е срещал с Гюней.

Самото разследване обаче остава на "трупчета" до 2007 г. и намерените експлозиви в Умрание. Едва тогава излизат наяве и са използвани всички доказателства и показания на Гюней за съществуването на тайно общество, което е моделирано по образец на "масонска Билдербергска организация, нацистка организация и британското разузнаване."

В друга част от обвинението се говори, че "Ергенекон" имат планове да "произвеждат химически и биологични оръжия" и да "финансират и контролират всяка терористична организация, не само в Турция, но и в целия свят".

Голяма част историите звучат абсурдно, а самият Гюней е оценяван като човек, който често губи връзка с реалността. Въпреки това показанията му са взети съвсем сериозно в онзи момент и водят до сериозен отзвук в цялото турско общество.

"Аз съм "черната кутия" на "Ергенекон", казва Гюней, позовавайки се на един от прякорите си в турската преса. "Те не могат да решат нищо, докато не стигнат до мен."

Тези думи той произнася от Канада, където бяга няколко месеца след започването на процесите през 2008 г. Макар и да има забрана да пътува извън страната, той някак си се озовава за постоянно зад Океана, където живее в изгнание и до днес.

В негово отсъствие целият процес постепенно зацикля, но не заради него.

Гюней най-вероятно се оказва човек с богато въображение, който доброволно се оставя да бъде използван като инструмент в разчистване на сметки между проислямисткото управление на Ердоган и неговите опоненти.

Истинската причина за обръщането на хода в процеса се оказва разривът в отношенията между неговата партия и мащабната организация на духовника Фетхулах Гюлен, която има дълбоки корени в турското общество. Точно по време на процеса всички медии и политици, свързани в Гюлен, работят в полза на обвинението, а самото то се води от прокурор Зекариа Юз, който е близък до духовника и мрежата му.

През 2013 г. обаче ситуацията се променя. Партията на Ердоган и организацията на Гюлен ("Хизмет") се сблъскват по редица въпроси, като срещу тогавашният премиер е повдигнато обвинение в корупция, а пък правителството обвинява Гюлен в опит да извърши конституционен преврат.

Ситуацията ескалира през 2016 г. и опита за военен преврат. Духовникът е обвинен за главен подстрекател, организацията му е обявена за терористична, а десетки хиляди държавни служители, военни, журналисти, политици, учени и преподаватели са обвинени, че членуват в нея.

Сред тях са и прокурорите, участвали в процеса срещу "Ергенекон".

Голяма част от обвинените в него са помилвани и освободени, а тяхното място е заето от членовете на "Хизмет", която вече е набедена за нов "Ергенекон".

 

Най-четените