Да смениш фронтмена си не е като да смениш гума на колата.
Вокалистите са не просто гласът, но и лицето на една група, в повечето случаи се радват на най-голяма популярност и са най-разпознаваемият музикален елемент, без който звученето просто не би било същото.
Но това не означава, че са незаменими.
Понякога промяната е за добро и бандите успяват да намерят по-подходящ певец, който да изведе останалите до нови и недостижими дотогава висоти.
В метъла съществуват достатъчно показателни случаи за нов вокалист, оказал се огромна стъпка напред спрямо предишния.
Толкова огромна, че до голяма степен на него се дължи легендарният статут на групата.
Брус Дикинсън (Iron Maiden)
Най-очевидното име в списъка, тъй като Дикинсън сам по себе си е емблема на хеви метъла и вече не можем да си представим Iron Maiden без него.
Феновете на групата добре знаят, че първите два албума на Maiden са без Дикинсън и в тях пее неговият предшественик Пол Ди'Ано.
Ди'Ано обаче се показва като ненадежден при изпълненията на живо и се пристрастява към алкохола и наркотиците, а накрая логично е уволнен.
Дикинсън привнася различен стил на пеене в Maiden и още първият албум с него - The Number of the Beast - променя завинаги съдбата на бандата и на целия хеви метъл.
Кори Тейлър (Slipknot)
Още един класически пример за фронтмен, който се е превърнал в незаменим за своята група - но всъщност не е оригиналният ѝ певец.
Преди Кори Тейлър да се присъедини към Slipknot, един от съоснователите на бандата е и първият вокалист - Андерс Колсефни.
Ранните записи на Slipknot са именно с Колсефни, включително първият албум Mate. Feed. Kill. Repeat, който днес не се счита за част от официалната дискография.
Същинският дебют, озаглавен Slipknot (1999), бързо изстрелва групата към славата и утвърждава Кори Тейлър като водещ глас на ню метъла.
Роб Халфорд (Judas Priest)
Метъл иконата няма нужда от представяне, но може би е необходимо да се напомни, че се присъединява към Judas Priest едва 4 г. след основаването на групата.
Първият певец Ал Аткинс напуска, защото в началото на 70-те бандата все още не изкарва достатъчно пари, а на него му се налага да издържа семейството си.
Днес няма съмнение, че Халфорд се оказва липсващото парче от пъзела, което да превърне Judas Priest във величествено явление.
По онова време сестрата на Халфорд излиза с басиста и съосновател на Judas Иън Хил и покрай нея двамата музиканти се запознават.
Вече с Роб в редиците си, Judas записват първия си албум Rocka Rolla и останалото е история.
Майк Патън (Faith No More)
Faith No More са сред пионерите в алтърнатив метъла и извървяват дълъг път, преди да намерят Патън в края на 80-те.
Преди това те издават два албума с първия си певец Чък Моузли, но той в крайна сметка е уволнен след няколко издънки по време на турнетата и заради несъвместимост с останалите в музикалните предпочитания.
При кастинга за нов певец, Faith No More се спират на Майк Патън, който притежава невероятен гласови диапазон и е майстор в различни стилове на пеене. С него бандата бързо постига най-големите си успехи.
Джоуи Беладона (Anthrax)
Anthrax сменят няколко вокалисти в историята си, но Беладона е човекът, считан за част от техния класически състав.
За да се стигне до класическата четворка, групата минава през доста промени от създаването си през 1981 г.
Беладона се присъединява три години по-късно и първоначално записва 4 албума с бандата.
Оттогава той два пъти е заменян и връщан в Anthrax, като всеки път се затвърждава впечатлението, че с него траш метълите от Куийнс звучат най-завършено.
Барни Грийнуей (Napalm Death)
Едни от създателите на грайндкора също са група с голямо текучество на музиканти и дебютният двоен албум Scum даже е записан от два различни състава.
В този албум все още не участва Барни Грийнуей, който се присъединява през 1989-а и оттогава нататък става неизменният глас на Napalm Death.
Впоследствие Napalm Death изследват различни екстремни поджанрове на метъла, но нямаше да са това, което са, без мощното ръмжене на Барни.
Анджела Госоу (Arch Enemy)
Шведската дет метъл група вече е започнала да си създава име през 2000 г., когато избира Анджела Госоу за вокал след напускането на Йохан Лийва.
Германската певица става водещ глас в екстремния метъл и следващите два албума на Arch Enemy ги изкачват до върховете в жанра.
Присъствието и харизмата на Госоу години наред поддържат огъня в бандата, но през 2014 г. тя преотстъпва позицията си на Алиса Уайт-Глъз, която се изявява като фронтдама оттогава досега.