Световното първенство в Катар вече е в ход и организаторите ни призовават да се отдадем на футболния празник, въпреки всички възмутителни обстоятелства около организацията и страната домакин.
Вече от доста години традицията повелява всяко световно първенство да върви със своя тематична песен, отразяваща атмосферата на своето време, музикалните традиции на домакините на събитието и футболните страсти на феновете.
Наложи се и тенденцията официалната песен да не е само една, а за първенството в Катар амбициите са огромни във всякакви аспекти, включително и в този - така че ФИФА изкара цели четири официални химна на турнира.
Излязоха и песни на някои от спонсорите и в резултат Катар 2022 е обогатен с цял саундтрак, макар че общо взето количеството е за сметка на качеството.
Песните на Мондиал 2022 са от тези, които едва ли ще останат дълго в съзнанието ви. Никак не им помага и фактът, че звучат като летни денс хитове, а както знаем, отдавна беше взето безпрецедентното решение това първенство да бъде изместено за зимата.
Но тематичните песни си остават важна част от всяко световно първенство и през годините имаше такива, които добиха значимост и извън рамките на събитието, за което бяха създадени. Имаше обаче и доста безславни провали.
Днес си припомняме по няколко няколко примера от двата типа.
Започваме с провалите:
Il Divo и Тони Бракстън - The Time of Our Lives (Германия 2006)
Бавна и меланхолична песен, която би била подходяща единствено за някоя компилация с пропуснати дузпи и болезнени отпадания.
Песента на Мондиал 2006 доказа, че баладите просто са неуместни за химни на световни първенства.
Големите турнири се нуждаят от свежи ритми, на които хората да танцуват, да пеят и да скачат, а не да посягат за носните си кърпички.
Pitbull feat. Дженифър Лопес и Клаудия Летите - We Are One (Бразилия 2014)
От друга страна, понякога опитите да бъдеш твърде цветен и с твърде приповдигнат дух водят до такива резултати.
Тази блудкава и незапомняща се песен опитва да улови магията на бразилската самба, но шаблонните мелодии и ритми никак не ѝ помагат.
А посланието, че всички трябва да се обединим и да обичаме, може да е подходящо за световно първенство, но идва твърде сладникаво и е най-голямото клише в жанра.
Анастейша - Boom (Япония и Южна Корея 2002)
Песента на Мондиал 2002 избра друг подход и нямаше нищо общо със страните домакини. За сметка на това, тя по максимално добър начин улови духа на своята музикална епоха и затова остаря като кисело мляко, вместо като вино.
Boom е болезнено стандартен електро-поп от началото на 2000-те, който напомня на други по-добри песни и представя Анастейша в нейната най-нелепа светлина.
Във видеото тя изглежда като някакъв космически каубой, а кадрите с нея нямат връзка нито с футбола, нито с домакините на първенството Япония и Южна Корея.
А това са най-добрите примери:
Пласидо Доминго - El Mundial (Испания 1982)
Легендарният тенор се отдава на футболните емоции с тази жива и жизнерадостна песен, която няма как да не предизвика много усмивки и днес - 40 години след Световното първенство в Испания.
Доминго разгръща огромния си глас в композиция, която успява едновременно да улови духа на Испания, тържествеността на футболното събитие и цялата грандиозност на оперната музика.
Песента обаче не носи късмет на испанците, които отпадат рано и не успяват да постигнат нещо голямо на домашното си първенство. Може би обаче не е случайно, че шампион става родината на операта - Италия.
Енио Мориконе - El Mundial (Аржентина 1978)
Световното първенство през 1978-а няма как да се помни с най-добри чувства, тъй като се провежда при управлението на военна хунта в Аржентина под командата на диктатора Хорхе Рафаел Видела.
Затова и необичайните обстоятелства около турнира не са малко, но все пак има и нещо хубаво - един от най-великите филмови композитори Енио Мориконе получава възможността да украси историята на световните първенства със свой собствен химн.
Кралят на саундтраковете за спагети уестърни създава епична и тържествена композиция, която би била достойна и за холивудски филм. Днес се връщаме към нея като към реликва от времето преди поп музиката да започне да доминира в песните за световни първенства.
Шакира - Waka Waka (ЮАР 2010)
Хитът на Шакира и до днес остава еталон в жанра и показва колко популярна може да стане официалната песен на голямо първенство, стига да е направена както трябва.
Waka Waka е свежа, танцувална, надъхваща, с неустоим ритъм и достатъчно традиционен африкански привкус, за да предизвика правилните емоции и да насочи вниманието към страната домакин. И дори да изключим повода за създаването ѝ, тя има всички качества, за да бъде летен хит. Затова над трите милиарда гледания в YouTube към днешна дата не бива да ни изненадват.
Песента е известна и с това, че запознава Шакира с футболната звезда Жерар Пике покрай снимките на видеоклипа. Последвалата любовна история ги направи една от най-известните звездни двойки, но през тази година се стигна до шумната им раздяла.
Рики Мартин - La Copa de la Vida (Франция 1998)
Това все още е абсолютният връх в песните на световни първенства.
Никой друг не смесва толкова ефективно силно футболно послание с евъргрийн мелодия и с таланта на един голям изпълнител, намиращ се в аболютния си пик.
В същото време, La Copa de la Vida успява да избегне всякаква сладникавост и до днес остава знаков деветдесетарски хит, който може да ви завладее дори да нямате никакъв афинитет към футбола.
Когато издава песента, Рики Мартин все още не е завършил своя свръхуспешен пети албум (онзи с Livin' La Vida Loca в него) и едва ли щеше да постигне такъв фурор по-нататък, ако не беше химнът на Франция '98.
Невероятното му изпълнение на живо на 41-вите награди "Грами" пък е един от върховете в неговата кариера.
