"Това е от онези кризи, които се случват веднъж в живота."
Така се говореше за онзи икономически колапс, който помете пазарите през 2008 г. и остави след себе си загубени работни места, фалирали фирми и много бедност и дългове.
Сега някои предричат, че предстоящата криза ще е дори по-тежка. Апокалиптичните прогнози за икономиките по света, задушени от мерките за справяне с коронавируса, говорят за рекордна безработица, увеличаване на задлъжнялостта и тежки фалити на по-лабилни компании, особено в най-тежко засегнатите браншове.
Повече от всички други обаче ударени са милениалите - поколението родено някъде между 1981 и 1996 г., което в момента вече активно е влязло на пазара на труда и на неговите плещи се пада да изнесе тази финансова криза.
"Милениалите като цяло бяха по-уязвими от кризата. Особено онези, които загубиха работа и източниците си на доходи, без да имат "предпазна мрежа" от натрупани спестявания, чрез която да се оттласнат обратно. За тях възстановяването ще е наистина трудно" обяснява пред CNN Ана Ернандес Кент, политически анализатор към банката на Федералния резерв на САЩ.
На практика много от милениалите навлязоха в пазара на труда в най-лошия възможен момент - след като глобалната икономиката се срина заради финансовата криза през 2008 г. Този спад в продължение на години задържа по-старите членове на това поколение, превръщайки ги в единствената възрастова група, която падна под очакванията както за доходите, така и за цялостно финансово благосъстояние през 2010 г. Към 2016 г. повечето милениали продължават да изостават и по двата показателя, показва изследване на американския Федерален резерв.
В САЩ и Великобритания ситуацията за тези млади трудоспособни хора е дори по-тежка, защото голям процент от тях имат да се справят и с бремето на огромните студентски заеми.
Ако трябва да сме честни, милениалите си бяха прецакани още преди началото на тази криза.
Това е първото поколение, което в голямата си част все още не може да си позволи да си купи собствено жилище без подкрепата на родители, а само със собствените си заплати. Милениалите и у нас, и на много места по света са обременени от това да печелят толкова, че да не могат да си позволят да спестяват достатъчно.
Затова и много от тях все още предпочитат "да си живеят живота", да пътуват и да ядат в ресторанти, вместо да се фокусират върху спестявания, необходими за създаване на семейство, сдобиване със собствен дом и пр.
Милениалите търсят нови професии, които да са им по-скоро интересни, отколкото традиционни и "сигурни". Това доведе до сериозен бум на фрийленса, на творческите професии, на работенето от проект на проект, вместо на заплата, и т.н. С други думи, търсене на несигурното, но за сметка на това приключенско отношение към труда, който ти дава много повече от просто парично възнаграждение.
Заради всичко това и по-старите поколения гледат толкова критично на милениалите. В техните очи днешните млади трудещи се са разглезени, без визия за собственото си бъдеще и разчитат на родителите си твърде много като "спасителен парашут".
А сега дойде и торнадото на COVID-19, което разби всички планове за изграждане на алтернативна система, в която младите професионалисти да балансират личен и професионален живот с някаква надежда за сигурност в бъдещето.
Мерките срещу разпространението на вируса удариха най-вече свободните професии, фрийленсърите, творците и всички онези, които организират работата си на проекти.
В голямата си част тези хора не можаха да се класират за държавните помощи и трябваше да разчитат на спестявания, помощ от родители и приятели и/или други хитроумни начини за изкаране на пари посредством интернет. Или работа на парче от онези, които се появиха покрай епидемията.
И въпреки че кризата неминуемо удря и пазара на имоти, за същите тези милениали, които и преди не можеха да си позволят собствено жилище, то продължава да бъде извън възможностите им.
Но това е ситуацията с подобни кризи - онези, които могат да спечелят нещо, са далеч по-малко от всички онези, които по някакъв начин губят. Такава е реалността.
Сега малко по малко идва ред за възстановяването. То обаче отново ще падне най-вече на плещите на по-младите, та дори и тези отвъд милениалите - поколението Z, а е възможно да засегне дори и идващото след тях поколение алфа.
Отделните държави, както и Европейския съюз вече представиха до голяма степен своите спасителни планове за икономиката и бизнесите. Отпускат се милиарди евро за справяне с идващата финансова криза - от фондове за подкрепа на различните сектори, та до лансираните у нас ваучери за почивка. Тук трябва да влезем малко повече в конкретиката.
Преди дни Европейската комисия прие плана си за възстановяване на европейските икономики и предотвратяването на една още по-тежка криза. Планът възлиза на внушителните 750 млрд. евро и ще бъде включен в бюджета на ЕС за предстоящите седем години.
"Планът за възстановяване превръща огромното предизвикателство, пред което сме изправени, не само чрез подкрепа за възстановяването на бизнесите, но и чрез инвестиране в нашето бъдеще. Европейската Зелена сделка и дигитализацията ще стимулират създаването на работни места и икономически растеж, устойчивостта на нашите общества и здравето на околната среда", заяви в изявлението си пред Европейския парламент председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана от "Дойче веле".
Разбира се, предстои 27-те държави членки да се произнесат по този план. Неговата комбинация от спасителни пакети и бюджети за реформи трябва да получи единодушното одобрение на отделните страни, за да се превърне от идея в реалност. И на практика всичко зависи от предстоящите нелеки преговори за това кой какво парче от общата баница ще получи и при какви условия.
Едно е сигурно обаче. Тези пари все отнякъде трябва да се вземат и след това да се възвърнат. ЕС не може просто така да извади от въздуха 750 млрд. евро. Според Фон дер Лайен тези пари ще дойдат от "собствени ресурси" на всяка от държавите-членки. Което на практика означава нови данъци.
Самият ЕС не може да повишава данъците. Досега обаче държавите-членки на ЕС винаги са забранявали на Европейската комисия да събира значителни количества от "собствените си ресурси".
ЕС иска да заеме 750 милиарда евро, като плащанията ще започнат едва през 2028 г., а те ще бъдат на вноски, разпределени до 30 години. За да събере парите за изплащане на вноските от 2028 г. нататък, Фон дер Лайен предлага неясни все още нови данъци върху пластмасовите отпадъци, въглеродните емисии и вредния за климата внос от трети държави.
Или казано с други думи - окончателната сметка трябва да се плати от европейските данъкоплатци. И то от онези данъкоплатци, които ще са в активна трудова възраст в края на това десетилетие - днешните млади хора, тийнейджъри и деца.
Допълнително с това, разбира се, всяка държава, която сама за себе си предвиди, че е нужно в името на икономиката си да удължи своя собствен национален дълг чрез нови заеми, взети в името на спасяването на икономиката, ще добави още допълнителна тежест върху тези поколения.
Така че да, когато говорим за това кой ще понесе най-голяма част от товара на кризата, това са милениалите и идващите след тях млади хора.
В замяна на това те получават една ситуация, в която да си вземеш жилище изглежда все така невъзможно, а да спестяваш (и то да спестяваш достатъчно) се превръща в някаква форма на лукс.
И така до следващата криза, която "се случва веднъж в живота".
