Съдейки по клиповете в интернет, понастоящем основният продоволствен проблем в Русия са захарта и гречката. Те изчезват от магазините, което кара населението да се презапасява още по-усърдно.
Но западните санкции, затруднените доставки и крахът на рублата водят до друга, далеч по-сериозна липса - на лекарства. Според съобщенията в руските медии, особено сериозен е проблемът с инсулина, който е животоподдържащ за хората с диабет от първи тип. Липсват и медикаменти за други заболявания на ендокринната система, както и за някои по-редки, но тежки заболявания.
По принцип нито един от западните производители на лекарства не е спрял да работи в Русия, нито е прекъснал вноса си.
Проблемът обаче идва от изключително затруднените доставки - както на произвеждани извън страната медикаменти, така и на суровини и съставки за самите руски заводи за лекарства. Както и от ръста на цените заради спада на рублата.
Тези проблеми и започналият скок на цените накараха руските пациенти с инсулинозависим диабет да започнат да се презапасяват с препарата и резултатът не закъсня - в аптеките има дефицит.
Липсата е напълно официална - "Интерфакс", например, цитира председателя на градския комитет по здравеопазване в Санкт Петербург Дмитрий Лисовец, който миналата седмица призна, че в града липсват два вида инсулин, които са на западни компании, и препарат за лечение на щитовидната жлеза.
В резултат на истерията от аптеките в Петербург започват да изчезват и препарати, които няма как да са в дефицит, цитира "Интерфакс" и губернатора на града Александър Беглов.
Тоест, изчезват и лекарства, които се произвеждат в Русия и липси при тях не би трябвало да има, пояснява той и призовава жителите на Питер да проявят благоразумие, уверявайки, че доставките на повечето медикаменти са в обичайните си обеми и няма основание за паника.
Беглов припомня, че местната фармацевтична промишленост в последните години сериозно е разширила производствените си мощности и е в състояние да замести вноса на ключови препарати, включително и на инсулин.
От министерството на търговията също увериха официално, че в страната запаси за повечето видове медикаменти има за от 3 до 12 месеца за различните препарати.
Дали наистина е така и защо жителите на Петербург - а и изобщо на Русия, не се вслушват в тези уверения?
Като начало - животоподдържаща терапия се сменя трудно и има риск от влошаване на състоянието на пациентите. Всеки, който е на определен инсулин, би направил всичко възможно да не сменя препарата. Затова и е напълно обяснимо защото диабетиците хукват към аптеките и купуват колкото може повече, включително и от джоба си и дори без да ползват рецепти за безплатен инсулин.
Второ - има огромни проблеми с доставките.
За един от препаратите за щитовидна жлеза официалните власти признават, че има проблем с логистиката. Става дума за хормони, които се пият ежедневно и заместват липсата на естествено произвежданите от организма заради дисфункция на жлезата.
При липсата на тези хормони започва да се забавя метаболизмът, което дългосрочно води до тежки здравословни проблеми.
Препаратът се внася от Германия. Производителят не спрял да работи на руския пазар, но системата за доставки е изключително затруднена. Обикновено медикаментите се транспортират в каргото на пътническите самолети, но такива не летят от ЕС към Русия. Транспортът сега е с камиони, но те изпитват огромни трудности и има големи закъснения на границата, освен това един от основните маршрути - през Украйна, е затворен.
Друг проблем без решение в скоро време е ръстът на цените на лекарствата в Русия.
Една от причините за това е, че заради санкциите растат цените на съставките и субстанциите, от които се правят медикаментите - не само основните, т.е. активните "лечебни" вещества, но и на спомагателните, които също се използват при производството на крайния продукт. Проблемът с обезценяването на руската валута също утежнява ситуацията.
В резултат, според официалните думи на зам.-шефа на медицинския регулатор в Русия Росздравнадзор Дмитрий Пархоменко лекарствата поскъпват, включително и на тези с рецепта, т.е. с регулирани от държавата цени. Засега ръстът е в рамките на пределно допустимото, но при отделни позиции е от 2 до 40 на сто.
И въпреки бодряшките уверения на властите, Русия не може да разчита особено на родното си производство.
След инвазията на Русия в Крим и последвалите първи западни санкции, страната започна опити да разширяване на местното производство, но за 10-тина години зависимостта от вноса далеч не е изчезнала.
Според "Файнейшъл Таймс", ако през 2012 г. 76 на сто от медикаментите на руския пазар са били вносни, то понастоящем те все още са 70 на сто, според данните на юридическата фирма Gowling WLG.
Освен това, за местното производство страната разчита в огромна степен на внос на субстанции и сурови материали. Едва под 20 на сто от тях идват от Европа, останалите са от Индия и Китай, но преди седмици "Комерсант", прогнозира, че руските предприятия може да останат и без тях. Причината отново са смущенията по веригите за снабдяване. Отделно има и ръст на цените с поне 30 на сто заради краха на рублата.
Проблемът е огромен, защото, отново според "Комерсант", 80-85 на сто от медикаментите в Русия се произвеждат от вносни съставки. А местните запаси се очаква да стигнат за 3 до 6 месеца.
"ФТ" цитира и доклад на Human Rights Watch за ефекта от санкциите върху Иран, според който през 2018 г. те са довели до "ненужни страдания" на множество пациенти, включително и такива в левкемия заради липса на лечение, което преди това е било достъпно в страната.
Вероятно това очаква и руските пациенти. Дали е редно или не, е съвсем отделен въпрос.
