Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ден 292 от карантината: Мъжът ми ми вика Фрида Кало...

И не е защото рисувам приказно... Снимка: Getty Images
И не е защото рисувам приказно...

Ако сте отговорен към обществото човек и слушате препоръките на генерала, най-вероятно прекарвате времето си в изтощителни разходки между дивана, хладилника и някоя маса. Отскача се на прибежки до магазина, което вече се приема като ненадминато културно мероприятие.

Ако пък току-що сте попитали "Кой генерал?", значи най-вероятно живеете без телевизия и интернет и не знаем как въобще сте стигнали до този текст.

Но да се върнем към настоящето в условия на световна пандемия от коронавирус. Факт е, че извънредното положение и самоизолацията доведоха до неподозирани ефекти върху човешките умения и психика, които ще се изучават десетилетия напред във времето.

И така, ден не-знаем-кой от доброволната карантина...

Вече владея над 80 рецепти с боб, с леща и с боб и леща едновременно. Боб на салата, боб като предястие, боб като основно, бобен десерт.

Боб по френски, боб по алжирски - запасихме се с боб, ядем си го. Когато мъжът ми ме види да посягам към пакетите с боб, започва да се кръсти. Особено много се цупи на бобения десерт, но няма особен избор, никой не се презапасява с кебапчета все пак.

Освен кулинарните, усъвършенствах и други вкусови умения. Открих у себе си таланта на сомелиер, който само е чакал подобен момент, за да се покаже на бял свят. Преди самоизолацията делях виното на червено, бяло и онова розовото. Вино от 10 лева и вино от 3 лева за 3 литра. А сега?

Отлично различавам совиньон блан, расъл по южните брегове на река Лоара, от студения немски ризлинг от северните склонове на Рейн. Давам и експертни съвети кой сорт с кое бобено ястие се комбинира най-добре. Какво да се направи, накупихме известен брой бутилки, за да борим депресията... Е, понякога ни домъчнява за приятелите ни и си мечтаем отново да си ги поканим на вечеря.

В такива тежки моменти караме децата да излязат пред вратата и да звънят на звънеца, просто за да усетим вълнението какво е някой да ти дойде на гости. Засега помага...

Заради липсата на социални контакти развихме куп интересни хобита. Когато обявиха извънредното положение, като съвестни хора си купихме десет джъмбо пакета с тоалетна хартия. От скука вече можем да прави оригами от нея. Вярно, мека е и се гъне неприятно в началото, но й се хваща цаката.

Вече мога да правя жерави, два вида цветя и подскачащи жабки, които не подскачат, защото, както казах, хартията е много мека. Плюсът е, че мирише на водни лилии.

Разбира се, социалната дистанция си има и своите предимства. Суетата, този смъртен грях, остана на заден план и кротко рисува с моливи в ъгъла, докато трае извънредното положение. Преоткрих истинския цвят на косата си и на ноктите си, а фактът, че не трябва да водя разговори с Бубито в салона за времето и зодии, е истинско облекчение.

Мъжът ми, от своя страна, започна да ми вика "Фрида Кало", но не защото рисувам приказно.

Аз се правя, че не му се обиждам, за да не влезем с гръм и трясък (буквално) в някоя статистика за домашно насилие. Освен това смятам, че тези вежди подчертават цвета на очите ми и ми ходят на пижамата на овчици.

А сега ме извинете, но трябва да слагам боба на котлона, защото после ще караме ускорен курс по различаване на бургундско от елзаско мерло и ще се надпреварваме кой по-бързо ще направи оригами кученце...

 

Най-четените