Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как затъпяваме от Уикипедия

Как затъпяваме от Уикипедия Снимка: iStock

Знаете ли кой е седмият знак от числото "пи"? И какво изобщо представлява "пи"?

Не? И с право. Защо трябва да си пълниш главата с подобна информация, освен ако не се занимаваш с математика професионално, след като я има в Уикипедия?

Както и колко метра е третият по височина връх на света, кой е той, кой пръв го е изкачил, кога и защо е започнала Виетнамската война, какъв е рекордът за най-дълго будуване, на каква руда е богата Шведска Лапландия и от кое племе са най-ниските хора на планетата. Почти няма обществена и общозначима информация, която да не може да бъде намерена в свободната онлайн енциклопедия.

С чиято помощ вече 20 години, само с един клик, всички сме умни и компетентни по всякакви въпроси, особено касаещи фактология. Или поне на теория би трябвало да е така.

А преди масовото навлизане на достъпен и бърз интернет, смартфоните и с тях енциклопедията във всеки джоб познанието тежеше десетки килограми, заемаше поне по един рафт във всяка домашна библиотека и изискваше дълго ровене и четене в енциклопедии от по поне пет тома, справочници, книги и речници.

Дълго и отегчително занимание и най-вече недостъпно, ако не си край библиотеката. Затова се налагаше да помним неща като датата, на която на власт идва цар Иван Шишман, как се пише "изконен" и коя е столицата на Боливия. Да не говорим за рождени дати на приятели, телефонни номера и адреси - това не се появяваше във Facebook. Или за първия куплет на "На прощаване".

Е, сега, след като не се налага да помним всичко това, мозъците ни би трябвало да са свободни за други, по-важни, идейни или концептуални неща. Защото като няма толкова запълнени файлове - с всички албуми на Metallica и годините им на издаване, би трябвало в освободеното пространство да се намести нещо друго, нали? А времето, освободено от зубрене, да се оползотвори по друг начин.

Май не е точно така...

Точно заради измамната сигурност, която ни дава бързият достъп до информация, ние реално не я помним, защото знаем, че не ни се налага - тя просто е там и при нужда я получаваме.

А на нейно място няма нищо - просто мозъкът не изгражда съответните неврони. Неслучайно се казва, че повторението е майка на знанието - колкото повече повтаряме дадена информация, толкова повече неврони за съответния спомен възникват, и толкова по-вероятно е да бъде запомнена тя.

Ние обаче често просто не повтаряме - използваме това, което ни е било нужно и се прехвърляме на друга тема. Скролваме социалните мрежи и ако евентуално нещо успее да ни задържи вниманието - задължително придружено с картинка или видео, го шерваме. Не го преразказваме. И още след 15 минути информацията е отишла в небитието.

Не че новина от сорта на "Деми Ловато отново е в клиника за рехабилитация след неуспеха си по метода "Калифорнийска трезвеност" заслужава нещо повече де.

За сметка на това пък, благодарение на бързия и огромен достъп, имаме повече информация от когато и да било, което също дава измамното усещане, че знаем повече.

А ето какво казва Уикипедия по въпроса: "Основен метод за подобряване на паметта при човека е четенето. Придобиването на нови знания помага за развитието на мозъка изобщо и на паметта в частност. Подобряването на паметта става и с чести умствени тренировки - решаване на различни задачи и въобще извършване на умствена работа от различно естество".

Зяпането във Facebook не попада точно в тези критерии. Нещо повече: "Ако човек работи редовно с монитори, гледа много телевизия или изобщо прекарва много време под някаква форма на облъчване от електромагнитно поле, то паметта се влошава. Ако мозъкът не се използва достатъчно активно, способностите му закърняват", казва още онлайн енциклопедията.

Тоест - тя ни помага да затъпяваме, а на мозъците ни - да стават лениви.

А защо е лошо да имаме малко фактология на склад в собствения си мозък? Защото е необходима за критично мислене - за да анализираш и оценяваш информация трябва да имаш своя база от знания, през която да пресееш и оцениш новата. И за това не може да се разчита на Уикипедия и социалните мрежи.

Но, уви, все повече хора правят точно това - приемат за чиста монета всевъзможни твърдения и не са в състояние да се ориентират кое е вярно и кое - не. Стига това да си лесно манипулируем още да се приема като нещо лошо де.

Иначе, според Уикипедия, седмият знак от "пи" е 6. Това е наистина безценна енциклопедия, и авторите й не са виновни, че не знаем как да я ползваме.

   

Най-четените