Въпросът етично ли е да вечеряш със сет суши за 950 долара съществува горе-долу откакто има ресторанти, които предлагат подобно меню - в случая един от най-скъпите в света - Masa в Ню Йорк.
А тях ги има, защото има и търсене - Masa е напълно резервиран за месец напред от хора, които очевидно имат категоричен отговор на въпроса.
Отговор имат и клиентите на Sublimation в Ибиса, където за 20-степенно дегустационно меню се плащат над 2300 долара. За тази цена се предлага невиждано кулинарно преживяване, светлинно шоу с елементи на виртуална реалност, плюс ядивен билет.
Със сигурност е въпрос на време някъде по света някой да измисли още по-голямо шоу и още по-дълбоко кулинарно преживяване, защото желаещи да плащат още по-скъпо за посещение в ресторант изобщо не липсват.
Извинете, но кое в една вечеря струва 2300 долара?
Светлинното шоу, възможността да си сред себеподобни богаташи и селебритита или действително храна за толкова пари има отчетливо различен вкус от нещо за 10 пъти по-малко?
Тук не става дума за качеството на продуктите или за умението на готвача. Приели сме, че килограм карантия е по-евтин от килограм говеждо, а килограм телешко "Кобе" е още по-скъп. Че няма как цената на пържен в палмово масло субпродукт да е същата като на котлет от свободно отглеждани агнета.
Но въпреки това и най-скъпата храна не струва няколко стотици долари за миниатюрна порция, нито пък е в състояние в същността си да даде повече здраве, щастие или енергия от паница боб.
Ясно е, че суетата е калкулирана в цената на подобна вечеря и тя съставлява немалък процент от ястията в менюто.
Суетата дава хляб на не една или две индустрии по света - от лака за нокти за 2 лева до вечерята за 2000 долара и всичко между тях - дрехи, коли, дворци и какво ли още не.
За подобно търсене винаги ще има предлагане според джоба на клиентите и щом някой напира да плаща за три звезди Мишлен, уверен, че това си струва, отсреща ще има и кой да му сготви. Щом някой смята за особено важно да яде храна със златен варак отгоре - ще се намери кой да добие златото и да го превърне в тънък, ядивен, ужасно скъп и безвкусен слой фолио.
В същността си луксозните стоки и храни са индустрия като всяка друга - само адресатите им са различни и съставляват миниатюрен процент от населението на планетата. С парите, които плащат обаче, те хранят десеторно повече - производители, доставчици, сервитьори, готвачи и т.н.
Просто богатите имат парите да плащат за кажи-речи същото като бедните, но понеже са богати, трябва то да има и съответните финтифлюшки.
С което стигаме до основния въпрос - сиромахомилство ли е обявиш за неетична вечеря от 1000 долара, при положение, че милиони по света гладуват и само на 5 пресечки от теб има хранителна банка с опашка пред нея?
Да, защото с тези 1000 долара можеш да нахраниш 100 души?
Не, защото вече си дарил на тази хранителна банка за 1000 души, както и на фондация за борба с рака, на център за насърчаване на млади таланти и за останалите без дом след поредното бедствие някъде по света?
Следва ли човек, който има 2000 долара за вечеря, да се чувства виновен, че ги харчи за това, и къде е границата в споделянето на собствените му пари? Трябва ли да раздаде цялото си богатство, защото светът е несправедлив и пълен с нещастия и страдащи хора? Защото е така устроен, че има бедни и богати?
И като раздаде всичко, което има, това ще поправи ли света, ще елиминира ли бедността и несправедливостите?
От друга страна, ако си наистина свръхбогат, за какво, по дяволите, са ти всички тези пари? Какво можеш да правиш с тях, освен да ги множиш или загубиш? Няма как да си купиш повече от това, което вече имаш, но пък можеш да нахраниш хиляди.
Нищо че те ще са гладни и утре.
Ако хората можеха да бъдат наистина равни, едва ли щяха да станат толкова успешен вид. Всички с охота бихме осъдили вечеря за 2000 долара, докато не ни я предложат.
