"Ана Уинтур, дългогодишното гуру на Vogue, с ужас си припомня как на едно интервю за работа кандидатката дошла с клин на анимационни лисици. А щом най-влиятелната жена в света на модата така ненавижда клинове, сигурно има защо."
Така наскоро Евгения Минчева се аргументира защо носенето на клин е престъпление и трябва да изчезне незабавно улиците и да се върне там, където му е мястото - спортната зала.
Без да искам да кажа нещо лошо конкретно за Ана Уинтур, но чуя ли "главен редактор на Vogue", се сещам за "Дяволът носи Прада".
За префърцунени противни лелки, огромни претенции, 16-часови работни дни, изкачване по йерархичната стълбица през трупове, много стрес и отровна среда. За хора, които със сигурност си разбират от работата и са каймакa на специфичен свят, разположен в Милано и Париж, дишащ в темпото на пролетната и есенната колекция, затворен в ателиета и фотостудия.
Свят, който няма нищо общо с реалността.
Всъщност има - висшата мода непрекъснато черпи идеи и вдъхновение от улицата, които да интерпретира в самоцелни дрехи, които никой не носи, но пък дават на авторите си основание да раздават присъди на начина, по който се облича 99,99% от човечеството в 99,99% от времето си.
Да, става дума за клинчето и подобните му заемки от спортното облекло, които отдавна не просто са част от разтегливото понятие кежуъл дрехи, ами са в основата му, защото са удобни, практични, лесни за поддръжка и спокойно могат да изглеждат доста добре.
Тенденцията облеклото, дори официалното, да се опростява и влияе от улични или спортни моди върви ръка за ръка както с появата и разрастването на поп културата, така и с масовизацията и достъпността на специализирания спорт.
Да не забравяме освен това, че първоначално и дънките са били работно облекло за хора, които отглеждат добитък и заради здравината, удобството и многофункционалността си се превръщат в нещо, което днес всеки носи всеки божи ден.
Вероятно в началото обаче модните гурута, развели колосания панталон като знаме на цивилизоваността, също са ги имали за символ на поражение, какъвто е сега клинът за Карл Лагерфелд.
Спортното облекло се развива бурно в последните десетилетия, подпомогнато както от напредъка на технологиите и появата на всевъзможни изкуствени материи, които го правят по-издръжливо, евтино и удобно, така и от все по-масовото практикуване на спорт в градски условия - фитнес, йога, пилатес, аеробика, бойни изкуства, придвижване с колело и какво ли още не.
Затова и от години най-нормалното нещо на света е да се носят по същество спортни обувки - маратонки и кецове, и отдавна никой не го прави на въпрос. В големите градове дори е нормално да се носи костюм с маратонки, защото никой не иска да ходи по улиците и да се блъска в метрото, обут в тесни, неудобни кожени обувки.
От малко по-отскоро в градовете трайно е навлязла и модата на outdoor облеклото, първоначално произвеждано за ходене на планина. Якето за планина обаче, за разлика от градското палто, пази от дъжд, сняг и вятър, а производителите му отдавна са променили дизайна му, така че милионите, които го носят и в града, да не изглеждат като хижари от горите тилилейски. Това важи и за панталоните, ризите и тениските.
Омразният анцуг е минал купища трансформации, има го във всеки магазин за дрехи, а не само спортните, и понастоящем се предлага и от Gucci. Модната къща продава и... клинове.
Защото всички бивши строго спортни дрехи отдавна са естествена част от градската мода и макар и появил се по-отскоро клинът също намира логичното си място там.
Спортните дрехи са практични, удобни, не по-малко секси от всички други. Но голямата част от хората ги носят не просто защото е лесно и поради липса на моден усет, а защото всички носят същото. Тоест - защото това е модата.
Колкото до естетическата част и следва ли да носиш клин, който на определени части от тялото променя цвета си заради неестественото разширяване на материята - същият въпрос може да се зададе и за отдавна утвърдени и позволени от гурутата на модата дрехи като къси панталони и поли, скини дънки, потници и прочее конфекция, създадена за миниатюрната част от човечеството с индекс на телесната маса около 20.
А и по-добре клин, отколкото клоширани панталони или широки дънки с крачоли като конус.
