Снегът се сипе на едри, меки парцали от порозовялото небе, което е слязло ниско и току докосва земята. Улиците и тротоарите са побелели, въздухът мирише на чисто, а с наближаването на вечерта, навън се завихря снежна виелица, която фучи в тръбите и улуците и превръща софийските блокове в пейзаж от Дикенсова Англия. И ето, отнякъде сякаш се чува...
Не, не е "Jingle Bells". Това е първата пролет, която се е спуснала като Мери Попинз с чадър с папагалска глава, но на приземяване се е оказало, че не е Мери Попинз, а Джак Изкормвача.
Тази година, както и миналата, всичко е криво и ненормално, което може би е част от причината за това във времето, в което трябва да миришем иглики и да търсим щъркели, да газим в дълбок сняг и да вадим наново дебелите палта (ако излизаме въобще).
Но нищо, хей. Не унивайте. Нали знаете, че трябва да се гледа позитивно? Дори когато сте на погребение и през това време става епично земетресение, което разцепва земята на две, а вас ви ужилва стършел по окото, пак трябва да гледате позитивно.
А позитивното може да се открие и в настъпването на тотален хаос. Метеорологичен и не само. Нека видим няколко примерни светли и забавни сценария, които може да се случат, ако сезоните продължат да се бъзикат с нас. Гледаме от позитивната страна, естествено.
Шейни на плажа през август
Обикновено през август се потим като прасета край морето, ходим с джапанки и бански и псуваме горкото време, че е "е*ати жегата". Както е тръгнало обаче, през август ще сковава небивал студ и ще може да се пързаляме с шейни по плажа. Представете си: засилка от върха на някоя дюна, диво пързаляне надолу и сурване по заледеното море.
Ако морето застине, възможностите за спорт ще са безкрайни. Фигурно пързаляне от Приморско до Шкорпиловци? Хозиронтален сноубординг между Корал и Силистар? Защо не? Практикуване на методите на Вим Хоф в сянката на тополите на любимия къмпинг? Прекрасно, прекрасно. Такова здраве ни чака, че само си викам "дано".
Дибидюс голи на Нова година
Е, вярно, случвало се е и преди, но този път няма да е в резултат на пиянска амнезия и изненадващ генгбенг в Студентски град, а просто защото навън е 44 градуса.
Представете си само: Нова година в парка. Всички са голи и носят хавайски гердани. Пие се ледена бира и хората се мажат с кубчета лед. Шампанското се консумира с диня и мастика. Ако някой ден спре да ни е страх от това какво носи следващата година, може и да е забавно.
Пролет на хижа
От миналия март насам всички сме с някаква по-лека или по-тежка форма на посттравматично стресово разстройство, затова полъхът на пролетен вятър съживява симптомите, през които преминахме, когато рафтовете с тоалетна хартия се оголиха за първи път.
Затова е някак приятно, че навън е -80 градуса и е по-вероятно да видиш пингвин, отколкото врабец. А колко хубаво би било напролет човек да посрещне възкресението на природата и да отиде за няколко дни на романтично себеоткриване в уединена планинска хижа. Сам. За да размисли за живота и да си почине.
Да отседне в уютна каменна стая с камина и препариран елен на стената и симпатична лисица със стъклени очи в ъгъла. Пък да се окаже, че хижарят сам е препарил елена, защото таксидермията му е хоби. Пък да се окаже и че сам си го е убил, за да си го препарира. А после да се окаже, че обича да препарира не само елени, а наоколо има само хора в радиус от 200 километра, а в ъгъла на стаята стои небрежно подпрян сатър. И пролетта навън да цъфти, да цъфти...
Музикантите ще преосмислят нещата
Сезоните винаги са вдъхновявали големите творци. Пишещите хайку черпят безкрайното си вдъхновение от тях, композиторите съчиняват велики творби, съзерцавайки разпукването на първата джанкова пъпка, а художниците изпадат в екстаз и сътворяват шедьоври под изливането на есенната палитра върху близката планина.
Времената обаче не са каквото бяха. Миро ще трябва да преправи "Август е септември", защото в какъв смисъл август е септември? Август е по-скоро февруари. А март - декември.
Изобщо, объркващо е. Вивалди би следвало да композира наново годишните времена според съвременната реалност. "Септември ще бъде май" на Гео Милев също звучи спорно. Септември през последните години е по-скоро нещо като юни. Абе да. Объркващо е.
Важното е другата година отново да дойде март. И още веднъж да сме живи. Да се сбъдне заветната фраза на Каналето, "пролет пукна, ние не". В днешните времена това звучи особено привлекателно като вариант. Така че нека си го пожелаем, докато пием грог и набичваме парното на макс в първия пролетен ден.
