Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Край тези туристи българският простак в чужбина бледнее

Има далеч по-неприятни групи пътешественици от нас Снимка: Getty Images
Има далеч по-неприятни групи пътешественици от нас

"В катедралата има ли тоалетна?", "Петреее, ела да ме снимаш с Мона Лиза", "Емаааа, излез от водата, ще настинеш"...

Българските туристи, които мъкнат чинии с връхче на ол-инклузива, килограми домати от родината за почивката в Гърция, налитат като мухи на мед на всеки мол, който видят извън границите на страната, бутат се, губят се, закъсняват, пречат на собственото ви селфи и така крещят на децата си на плажа, че се чува чак до "Кулата", не са особено приятна компания.

И не пораждат чувство на национална гордост.

Но ако смятате, че ние сме най-големите простаци на света - недейте. Има далеч по-неприятни туристи от българските.

Понятието "български турист" няма как да се приеме за събирателно за абсолютно всички нашенци, които тъпчат Испанските стълби в Рим, катерят се по Айфеловата кула или се излежават на плажовете на първия ръкав на Халкидики. Българите са различни - от класически селяндури до класически европейци и събирателен образ би бил обект на научен труд в сферата на народопсихологията и социалната антропология.

Същото важи и за останалите националности, но няма как човек - в чисто лично качество, докато се мотае по света, да не забележи определени отличителни характеристики, изпъкващи в поведението на представители на други народи, особено когато са в група. 

Вероятно в чужбина българите ни дразнят, защото ни дразнят и на родна земя, а това, че разбираме абсолютно всичко, което казват, допринася съществено за инстинктивното желание да се разграничим от тях.

Но на фона на някои други групи нашите сънародници са любезни, приятни и добре възпитани космополити.

Китайци

Несъмнено най-мразената от останалите туристи група. Ако сте пътували в последните 2 години в Европа, не може да не сте забелязали освежаващото им отсъствие и съществената липса на дразнители по основните туристически обекти.

Китайците почти винаги са на големи и мудни групи. Когато се явят на определен обект, буквално го превземат и или трябва да се махнеш оттам, или да чакаш кротко встрани, или да забравиш всякакво възпитание и етикет и да започнеш да се буташ наравно с тях.

Тези, които пътуват извън Китай и особено далеч от родината си, обикновено са и с добри финансови възможности. Обожават шопинга, особено на луксозни и маркови стоки. Ще се изсипят с рейс на задния вход на Galeries Lafayette в Париж, ще го опоскат и след няколко часа ще излязат с по 10 торбички на Louis Vuitton. След това на летището ще се наредят на гишето за връщане на ДДС и всеки, който има нещастието да дойде след тях, рискува да си изпусне полета.

Защо? Защото могат да бъдат ужасно бавни. Да се пазарят, да обсъждат, задължително нещо да не са разбрали, да си правят селфи и да говорят на висок, остър тон безспир.

Освен многобройни, китайците са и изключително груби - според западните критерии. Усетът им за лично пространство също е доста далеч от европейския. Затова например, ако случайно сте седнали на единствения квадратен метър сянка на слънчев площад, всички налични китайци на площада скоро ще се натъпчат там, притискайки ви плътно. Преди това половината ще минат през краката ви, буквално.

За тях е нормално да се бутат и блъскат, да не чакат да се разминете на вратата и да не избягват физически контакт. Ако сте на закуска в хотел с китайци, бързо ще разберете, че ако искате да се нахраните, трябва да правите като тях - да се доберете до масите с храна с лакти и бутане. Ако опитвате да стоите на опашка или изчаквате човешката стена да се отвори - нямате никакъв шанс дори за едно кафе.

Освен това винаги има поне няколко обсебени от собствения си образ в Weibo китайки, които могат да направят живота на останалите черен. Те си правят по 16 селфита на всеки 30 см. Освен че трябва да ги чакате да се наснимат и махнат от обекта, ги чакат и спътниците им, защото обикновено закъсняват, захласнати от образа си.

Американци

Наивният и добродушен до дебилизъм слон в стъкларския магазин. Американският турист най-често има потребност да зададе въпрос, чийто отговор е очевиден за всички останали. Той постоянно трябва да уточнява нещо и е най-шумно прехласващият се с бодряшки ентусиазъм по абсолютно всичко.

Шумно е ключово. Човек лесно може да се реши, че град Х е пълен единствено и само с американски туристи, защото дървеният им английски гърми отвсякъде. Всъщност те може дори да са малцинство - просто говорят много и на висок глас.

Често - за пари, а ако са на скъпо място като Норвегия, това става основна тема за разговор с когото срещнат, начело с норвежците, от които си купуват сувенири или които ги водят на тур някъде.

Колкото и да не искаме да даваме квалификации, няма как човек да не забележи, че американците се тези, които най-често имат склонност да попадат в тъпи ситуации.

Да питат след лекция как се прави сирене в швейцарска мандра и защо не е толкова жълто като в Америка; да ви заговорят с дружелюбна широка усмивка, започвайки с това от къде сте, а като чуят "България", да изпаднат в конфуз, защото нямат представа какво и къде е това; или да ви прекъснат, докато снимате или говорите по телефона, за да питат къде е тоалетната.

Или да бомбят видеото, което правите, с любимото си WOOOW.

Руснаци

Тук обобщението е трудно, но има един характерен типаж, който може и да не е доминиращ винаги, но пък когато се появи, изпъква ярко сред всички останали.

Това са най-вече рускини, класически представителки на новие русские, прекалили с козметичните процедури - празноглави, глупави, нахални и със самочувствие, което могат да родят само пари, за които не си работил. Те демонстрират кичозно охолство и огромни претенции, държат мъжете им да ги снимат навсякъде в предизвикателни пози в роклите им с деколтета до пъпа и въпреки че обикалят Европа от доста години, не знаят и две думи английски.

Мъжете им са съответните батки, които гледат лошо и са винаги нащрек, готови да защитават собствеността от всякакъв вид посегателство.

Не са за пренебрегване и майките им - класически тьотки, които навяват асоциации със свраки, защото налитат най-вече на лъскаво - на първо място - злато.

А всички вкупом обожават да си купуват кожени палта и шапки, когато през лятото отидат на курорт в Гърция.

Британци

Когато са сами и във формата на класически туристи, са чудесни спътници в състояние да демонстрират най-приятните британски черти. Всичко обаче се променя, когато са на курорт в южните части на Европа и с децата си.

Това, което правят на Слънчев бряг, го правят и навсякъде другаде, стига да им се позволява. Пиянството им е неприятно, шумно и безкрайно. Ако видите девойка, заспала в собственото си повръщано пред дискотеката, вероятността да е от Острова е съществена.

Дори и когато са трезвени - или поне още не много пияни - британците пак са шумни, което често се дължи и на многото им и не особено добре възпитани - от наша гледна точка - деца.

Ако за българската майка приоритет номер едно е детето да не настине и какво ще кажат хората, то на британската майка изобщо не ѝ пука за нито едно от двете.

Тя, както и бащата, е пълно перде и се старае да си гледа живота и почивката. 2-3 деца, които са голи, мръсни, въргалят се по земята, ядат пясък или от чиниите на съседите, скачат върху рецепцията или спят под масата, не могат да я трогнат.

Испанци

Като повечето южняци, испанците обичат да прекарват отпуската си в собствената си родина и като цяло се срещат една идея по-рядко в чужбина. Но ако са на група, се разбира кои са и от къде бързо и безотказно.

Те, както и италианците, не спират да говорят на висок глас до степен човек да се чуди какво пък толкова още имат да си кажат след 3 часа безспирни приказки.

Надуват ти главата за нула време и щом се съберат повече от трима души, формират тълпа. Те мразят опашките - опитват да влязат вкупом и наведнъж през всяка врата, нищо че никога не се получава. Разпилени са, хаотични, вдигат страшна олелия, мотаят се и се лутат, а децата им се стрелкат наоколо като пършинги и рано или късно се удрят във вас с висока скорост.

И когато пейзажът наоколо е доминиран от всички тези групи, човек няма как да не оцени не само тихите, скучни и организирани германци, но дори и собствените си сънародници.

Които поне от кумова срама се опитват да се държат прилично и понякога дори им се получава.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените