Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наръчник на туристическия стопаджия

Към туристическите забележителности подхождаме с уважение и пътеводител в ръка Снимка: iStock
Към туристическите забележителности подхождаме с уважение и пътеводител в ръка

Септемврийската жега се усеща особено интензивно на върха на приказния Перперикон.

Слънцето ме е напекло през сламената шапка, чудните руини са ангажирали останалата част от вниманието ми, докато рязка и люта клевета не прекъсва идилията. Чувам нещо за роднини от женски пол и смъртоносни болести и косата ми се изправя сама без кристали и без преса за коса.

Думите не са изречени тихо и дискретно, напротив, ехтят над Родопите ясно и отчетливо и се забиват като пирон в кисело мляко не само в моите уши, но и в ушите на всички останали около 30 посетители.

Допреди този септемврийски ден си мислех, че поне по такива места няма нужда да си обясняваме как да се държим. Излъгала съм се.

Явно трябва да си припомним, че е напълно нормално ентусиазираният турист да иска да говори, коментира и възхищава, но не и да крещи и камо ли да сипе клетви по някой от компанията.

Да пуснем едно искрено "Е*аси мамата, т'ва цялото как са го построили?!" не е нечуван грях, всички душа носим. Американците, казват добре запознати гидове, припадат от така наречения културен шок, но ние се държим мъжки и цедим през зъби по някоя попръжня, ама положителна една такава, сърдечна.

Съвсем друго е обаче някой да цъка с език толкова шумно, че всички да го чуват, и през една минута да пуска мъдри реплики на неприлично висок глас като "Ееееееееее, Мичеее, гле'й, гле'й!" или "Ей туй нещо за какво лий било?!".

За псувните се разбрахме вече.

Освен това е важно към туристическите забележителности да подхождаме с уважение и пътеводител в ръка.

Това наблюдение отново е породено от прословутото посещение на Перперикон, по време на което някаква част от туристите изглеждаха неприятно изненадани къде са попаднали, а упоените им погледи категорично не бяха плод на жегата и напечените скали.

Никой не чете научни реферати на тема култа към бог Сабзий и древнотракийските ритуали, преди да посети Белинташ. Пък знаем ли, може и да чете, макар и никак да не е задължително. Въпросът е, че е разумно да знаем къде се намираме и също толкова разумно е да хвърляме по едно око на децата.

Иначе последните като нищо се оказват покачени без надзор на някое от най-високите места, висят с главата надолу като арлекини от някой парапет или просто тичат и крещят неконтролируемо за ужас на всички, но не и на родителите им.

Ако усмивките тип "Деца са, простено им е" постепенно отстъпват на изопнати физиономии и пуфтене, време е малките посетители да бъдат озаптени.

Изопнати физиономии могат да предизвикат и някои модни гафове, пак предизвикани от чисто нехайство къде се отиваме - токчета по наклонени зъбери, бели рокли насред запрашени калдъръми, потник на дупки където и да било.

И ако все пак някой е имал неблагоразумието да хукне я със сандали с тънки каишки, я с рокля с гол гръб, я на празен стомах - нека пак си спомним, че не вдигаме чутовни скандали пред останалите, колкото и да е инфарктна ситуацията.

Колкото и дразнеща да е жегата, неудобни да са обувките или пречеща да е малката сестра в търсене на перфектното селфи, излагацията пред смаяните и съвсем неволни зрители на панаира не си заслужава.

Което означава, че не само не си крещим, докато катерим стълбите на Шипка или обхождаме Вазовата екопътека, ами и не разпъваме тежки софри в момента, в който ни писне да обикаляме, изморим се и неизбежно огладнеем.

Най-добре е сандвичите, саламът, лютеницата да видят бял свят, чак когато сме на специално уречени за целта места.

А преди местата за ядене не е никак невъзможно да има магазинчета за сувенири, където, да, отново е добре да сме умерени.

Со кротце, со благо и с по-малко ръгане пред сергиите.

Живеем в свободна държава и можем, ако решим, да облицоваме банята в магнитчета за хладилник и да си постелим леглото с тениски с щампи, но нужно ли е да го правим?

Сувенирче-две за семейството, още няколко за нас, някоя и друга тениска или джунджурия - подобно овладяно потребителско поведение спестява нерви, не образува опашки по и без това претъпканите дестинации, а и портфейлът не олеква неконтролируемо и пее от благодарност.

Пък иначе смело напред, с удобно облекло и с песен на уста, ама тихичко, нали се разбрахме...

   

Най-четените