Има неприятни събития в тоя живот.
Да ти се счупи нокът, да ти дойде цикълът, докато си на море, приятелката ти да не се кефи на "Сексът и градът", а душата ти да копнее за филмов маратон...
Има и мнооого неприятни събития като това верният ти смартфон, този, който държи на платките и чипчетата си всичките селфита, чатове с милото и какво ли още не, да издъхне. И да трябва да се замени с работещ такъв.
А напоследък бюджетът ми е по-тънък и от снега на Витоша, защото, хей, онези обувки и онази чанта наистина си заслужаваха!
Затова се насочих към света на смартфоните втора ръка, а там ме чакаха ужасии като:
"Телефонът е с леки забележки"
Още бях начинаеща по въпроса с употребяваните телефони и се вързах на тази кукичка като риба на особено вкусен и сочен червей. И, разбира се, се оказах в ролята на шарана.
Когато отворих снимките от обявата, се почувствах като блъсната от товарен влак, точно както изглеждаше и самият смартфон. "Леките забележки" се изразяваха в наядени като от бобър ръбове, надран дисплей и олющен гръб, който неволно навяваше мисли за наследени от комунизма ламарини.
Не си личеше да работи, а и щях да се учудя, ако включваше без проблеми в подобно състояние. Подозирам, че ако все пак тръгнеше, от компанията-производител щяха да довтасат и да ми подарят чисто нов смартфон ей така, от удивление и умиление.
Сърце не ми даде да попитам ако телефонът беше с тежки забележки, как ли щеше да изглежда...
"Нов, неразпечатан смартфон..."
Обявата звучеше грандиозно и аха-аха да се бръкна за това предполагаемо бижу.
Анонсът ми предлагаше чисто нов телефон в спретната неразпечатана кутия на цена, малко по-ниска от тази в магазина.
Ах, какъв добър човек, помислих си аз, купил си е телефон, през кутията още е надушил, че не му харесва, с рентгенови очи е видял, че не е за него, и е решил като благородна душа да го продаде по-евтино.
И тъй като тази мисъл ми звучеше твърде добре, за да е истина, се вгледах внимателно в снимките, влязох в ролята на Хорейшио, зуумнах, доколкото мога, и ситуацията ми се изясни.
Някъде там, зад неразопакования телефон, се мъдреше прясно подписан договор за лизинг, който, нашепваше ми женската интуиция, щях неусетно да придобия с още неразпечатаната кутия.
"Смартфонът е на 4 години, търся му 1500 лева..."
Някои хора, разсъждавах, докато гледам обявата, си пазят нещата, а не са прахосници като мен. Аз и фъстъци да ям, ще се накапя, и стоманено топче да ми дадат, ще го счупя.
А собственикът на този телефон си го е носил четири години, грижливо опакован в де що има протектор - стъклен екран, силиконов гръб, протектор-тефтерче за всеки случай. Вследствие тези гимнастики по опазването смартфонът действително нямаше и петънце от употреба.
И все пак младежът, автор на обявата и собственик на чутовно пазения телефон, надценяваше сериозно безнадеждно морално остарялото си устройство. Все едно да искаш 800 лева за Нокия с фенерче...
Последното все повече ми се струваше като приемлива алтернатива на дотук изброеното. Поне щях да си цъкам "Змията" в захлас извън работно време...
