Иран притежава базовите съставки за изграждане на обещаваща, бързо разрастваща се икономика.
Основите са налице - порядъчно голямо население от 78 милиона души, със средна възраст само 27 години, високообразовано и културно общество, а според собствени геологични проучвания, държавата е благословена и с 9% от световния петролен резерв.
Ако превърнем това в пари на база изчисленията на МВФ, които приравняват един галон петрол на $75, това означава, че под Иран се намират над 10 трилиона долара петролни резерви, плюс природен газ за още $3.5 трлн.
Ако се изключат големите санкции, които Западът налага на Иран от средата на 2010 г., държавата с лекота би си заслужила място сред групата от държави N-11 - следващата вълна на най-обещаващите икономики от новоразвиващите се пазари, определена от Goldman Sachs.
Такова е обещанието, ала днешната реалност на обезценения ирански риал говори точно за обратното
По думите на икономиста Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс", Иран е първата държава от Близкия изток, в която се наблюдава хиперинфлация - по класическата дефиницията за хиперинфлация: икономика, чийто месечен прираст на инфлацията се увеличава с 50% и повече всеки месец.
Иран се присъединява към Зимбабве (2008 г.) и Северна Корея (2009-2011 г.) като единствените три държави в 21 век, които едновременно изживяват сходна икономическа съдба и са обект на международни санкции.
Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад се опита да смекчи тона на реториката от близкото минало в своята реч пред ООН, заявявайки, че следвоенните институции не са в полза на всички граждани.
"Няма съмнение, че светът се нуждае от нов ред и свеж начин на мислене," заяви той в осмата си и последна реч като президент на Иран пред Генералната асамблея на ООН.
Ала този призив за нов глобален ред може би звучи кухо за хората, които се борят за своето оцеляване
Цените на основните продукти в иранското общество в последно време стремително нарастват. Стойността на пилешкото месо се е увеличила трикратно през последната година, а хлябът е станал пет пъти по-скъп. И това е пряко свързано с иранската валута.
Когато президентът на САЩ Барак Обама наложи санкциите срещу Иран, курсът на риала вървеше малко над 10 000 за долар. В момента валутата се възстановява от спада през миналата седмица, когато достигна до 37 500 за долар на черния пазар, но дори при 28 500 за долар стойността й пак си остава с около 70% по-ниска в сравнение с миналата година.
През 2010 г., Иран започна да премахва субсирането на горивата - от отоплителната нафта до бензина за автомобили, които се равняваха на около $4000 годишно за четиричленно семейство, по информация на МВФ. Държавата започва да нормализира своята икономика и същевременно да въвежда приватизационна програма, за да намали размера на държавното участие.
Според икономистите обаче, резултатът от тези стъпки се отлага във времето заради сблъсъка им с изолацията на Иран от глобалната икономика, дължаща се на плановете за ядрено развитие на държавата.
Резултатът от всичко това е пагубен за обикновения иранец, който се намира по средата на ожесточена игра на "котка и мишка" между обогатяването на уран и преговорите с Международната агенция за атомна енергия.
Междувременно санкциите се затягат
Петролът съставлява 90% от приходите от износ на държавата, ала нейните клиенти са намалили размера на поръчките си, както заради санкциите, така и заради трудното подсигуряване на системите. Китай, Южна Корея, Япония и Индия са сред най-големите купувачи на петрол от Иран. Според енергийни консултанти обаче Пекин използва санкциите като предтекст за занижаване на цената, която плаща за иранския петрол.
По данни на ОПЕК, дневната продукция на Иран в момента е най-ниска за последните две десетилетия. През последните пет години, държавата произвежда почти 1 милион барела дневно.
Освен това, санкциите ограничават всяка нова инвестиция от страна на международните петролни гиганти, които вече действат в Иран. Така че днешните санкции ще оставят доста неприятен послевкус през идните години.
Заради нарастващите вносни цени, породени от обезценената валута Иран вече е и все по-неконкурентоспособен. Според някои доклади, индустриалният сектор е съкратил около 800 000 работници тази година, а тези, които са успели да запазят работата си, не смогват да оцеляват със заплатата си заради повишените цени.
Сега е критичен момент за иранците
Мандатът на президента Ахмадинеджад изтича през юни следващата година. Повечето кандидати, независимо от това дали са умерени или не, в момента са притаили дъх заради буйното недоволство, изразявано от хората по улиците като резултат от падащия курс на риала.
Междувременно, немалко иранци вероятно си задават въпроса: какво би станало, ако все пак се присъединим към глобалната икономическа общност, въпреки нейните несъвършенства след дълговата криза от 2008 г.?
На този етап все още е твърде рано да се отговори на този въпрос, ала повечето жители на страната със сигурност са съгласни, че изолацията на Иран до този момент определено не е решение за финансовите им проблеми.
