Ахилесовата пета на китайската икономика претърпя още един тежък удар, след като съдът в Хонконг нареди на една от най-големите строителни компании в Китай - Evergrande, да обяви ликвидация и да продаде активи, за да покрие огромните си задължения.
Заповедта за ликвидация идва след повече от две години на борба за преструктуриране на кредитите на компанията.
Въпреки дългите преговори обаче, план, който да удовлетвори кредиторите, така и не беше представен.
Това провокира съда в Хонконг, който разглежда дело, заведено от регистрираната в Самоа Top Shine, инвеститор в едно от дъщерните дружества на Evergrande, да прецени, че решението на въпроса се крие в разпродажба на активите на предприемача.
Съдията от Върховния съд на Хонконг Линда Чан посочи в мотивите си "очевидната липса на напредък" в представянето на "жизнеспособно предложение за преструктуриране на задълженията", преди да определи заповедта за ликвидация като "подходяща".
В момента оценките показват, че компанията дължи общо около 300 млрд. долара на различните си кредитори. Същевременно се смята, че тя притежава активи на стойност близо 240 милиарда долара.
От Evergrande обявиха в официално изявление, че ще продължат да работят, въпреки решението на магистратите.
Въпреки окончателното решение на съда обаче, ситуацията с положението на строителния предприемач изобщо не изглежда решена. А на преден план излизат няколко важни въпроса.
Как ще реагира Пекин?
До този момент континентален Китай винаги е уважавал решенията на съдилищата в Хонконг, но сега се прокраднаха някои съмнения дали тази практика ще се повтори.
Системата на общото право на Хонконг, която остана в сила и след като бившата британска колония беше върната на Китай през 1997 г., е предпочитана от чуждестранните кредитори, когато искат да си върнат дълговете от китайски компании.
Вече има прецеденти как Пекин призна решенията на съда в специалния административен район, обявяващи в несъстоятелност компании от китайските градове Шенжен, Шанхай и Ксиамен.
Прилагането на заповедите за ликвидиране на практика обаче е съвсем друго нещо. Местните съдилища имат възможност да интерпретират оригиналните заповеди от съда в Хонконг и дори да ги отхвърлят, ако преценят, че не отговарят на локалното законодателство.
Какво предстои оттук нататък за Evergrande?
Едната възможност е именно това да се случи и със строителната компания - на местно ниво в Китай случаят да бъде забавен максимално, докато тя продължи да оперира.
Главният изпълнителен директор на Evergrande вече обеща, че работата продължава, като тепърва трябва да се пристъпи към довършването на множество сгради, за които има вече предплатени имоти.
Предвид колко деликатни в момента са отношенията между Пекин и Хонконг обаче, е много вероятно решението на съда в бившата колония да бъде признато и прехвърлено към нова управа в Китай, която вече да пристъпи към ликвидация на активите на Evergrande.
Оттам нататък "ликвидаторите" могат да предложат на кредиторите нов план за преструктуриране на дълга на компанията, стига да се прецени, че тя разполага с достатъчно активи.
Новото ръководство също така ще трябва да проведе и ревизия на досегашните операции на строителния гигант и да разгледа всички подозрения за неправомерно поведение от досега
Ликвидаторите могат да предложат нов план за преструктуриране на дълга на офшорните кредитори, ако установят, че компанията има достатъчно активи.
Те ще разследват делата на компанията и могат да отнесат всяко подозрение за неправомерно поведение на прокурорите в Хонконг.
Какъв ще е ефектът върху икономиката на Китай?
Ако в крайна сметка се стигне до разпродаването на активите на Evergrande в Китай, това може да доведе до сериозни спънки за икономическия растеж на страната.
Секторът на недвижимите имоти е сред основните двигатели на растежа през последните две десетилетия, като за това време Пекин често постигаше увеличение на икономиката в двуцифрени проценти.
С настъпването на глобалната пандемия от COVID-19 и налагането на строги здравни мерки в страната този ръст се забави значително, а това доведе до по-слаб износ, спад във вътрешното потребление, ръст в безработицата сред младите хора и съответно - криза на пазара на недвижими имоти.
Така много компании в сектора бяха принудени да фалират, а общите разходи на строителните компании спаднаха с цели 10% на годишна база за предните две години.
Миналата година продажбите на нови жилища от стоте най-големи фирми за недвижими имоти са намалели с повече от една трета до 451,3 милиарда юана (64 милиарда долара).
Това доведе и до загуба за местните власти, които разчитат на продажбата на земя, за да увеличат бюджетите си. Затова много области бяха принудени спешно да намалят предвидените си разходи, за да не влязат в тежък дефицит.
Голяма част от 300-те милиарда долара, които Evergrande дължи, са депозити, платени от обикновени китайски граждани за новопостроени апартаменти.
Не е ясно, ако се стигне до реално разпродаване на активи, дали гражданите ще бъдат поставени с предимство пред чуждестранните кредитори.
Повечето икономисти обаче вече прогнозират, че Китай ще претърпи забавяне в икономическия си растеж за 2024 г. Влошаването на кризата с недвижимите имоти може да отслаби допълнително търсенето и това със сигурност би довело обаче до нов трус във финансовата система.
Защо ситуацията с пазара на недвижими имоти в Китай е толкова крехка?
Китай е страна на собственици на жилища - около 80% от всички домакинства притежават домовете си, докато над 20% от живеещите в градовете хора притежават по няколко имота.
През последните две десетилетия потребителите в страната влагаха спестяванията си основно в инвестиции в строителни проекти, което помогна за това печалбите в сектора да скочат сериозно.
Това обаче доведе до спекула и сериозно скачане на цените на имотите, като към 2021 г. средната цена на един апартамент струваше около 10 годишни заплати - ясен сигнал за недостъпност на имотите.
Според икономисти Пекин е оставил твърде дълго балонът на цените на недвижими имоти да се разширява, преди да бъдат предприети действия.
Когато през 2020 г. президентът Си Дзинпин в крайна сметка обяви ограничения за размера на дълга, който имотни предприемачи като Evergrande могат да натрупат, това доведе до трус в целия сектор.
Въведените регулации разкриха, че Evergrande до голяма степен е действала като Понци схема, като в продължение на години е използвала депозити за строежа на бъдещи апартаменти за финансирането на текущи строителни проекти.
Със забавянето на икономиката покрай пандемията балонът се спука и стотици хиляди хора останаха без обещаните им имоти, а инвеститорите бяха отрязани от възвращаемост на вложените пари.
Да строят или да връщат пари?
Този проблем се влачи вече няколко години, като Evergrande се опитваше да си осигури по-облекчен режим на плащания към кредитори и инвеститори, докато построи обещаните сгради.
При сегашното решение на съда в Хонконг обаче това едва ли ще се случи, като строежи, земи и непродадени апартаменти ще бъдат обявени за продан.
Според анализатори на Evergrande би ѝ отнело до 6 години за построяването на въпросните сгради, и то ако успее да представи план, който да поддържа компанията жизнена, докато все пак изплаща задълженията си.
Продажбата на активите може да доведе до много по-сериозно забавяне в строежите, но ще даде на инвеститорите поне частично възстановяване на вложените пари за разлика от несигурните обещания на компанията.
